01.07.2016г. | 15:21ч.
ГРЕХОВНОТО ОБЛЕКЛО НА БЪЛГАРКАТА Е ПРЕДСТАВЕНО В ИЗЛОЖБА НА РИМ-ГАБРОВО

В началото на ХІХ век официално е забранено на жените да носят сокай. На 14 февруари 1814 г. мярката влиза в сила, сведения за което могат да се намерят в един псалтир от Габрово. Църквата преследвала разкошните облекла и накити, като греховни. Но въпреки това до началото на XX век сокайното забраждане продължава да се среща в някои закътани предпланински селца.


Габровският сокай, като един сложен женски накит за глава, се състоял от много елементи. Само за нанизите от монети на сокая се давали 200-300 гроша. Те имали повече роля на украса, вярвало се, че предпазват от уроки. Цената на целия сокай била около 500-800 гроша, като тези със сребърни или позлатени кръжила стрували по-скъпо.

Сокайно забраждане може да се види през целия месец юли в изложбата „Накити през вековете”, която представя Регионален исторически музей – Габрово.

Това е характерно забраждане, част от традиционната женска носия в Габровско, Търновско, Ловешко, както и в Македония. Сокаят, който красял главите на омъжените жени, се поставя на главата на булката на третия ден след сватбата и е всекидневен задължителен накит, въпреки голямата му тежест.


Той наподобява средновековното забраждане. За него се смята, че „скрива” младата невеста от уроки и зли очи. Функция, изпълнявана и от шевиците на кенарното платно, част от сокайното забраждане, с което се увивала главата на жената. Под самия сокай се слага червена памучна кърпа, за да се скрият хубаво косите на жената. Смятало се, че само съпругът има право да ги вижда, т.е. скриването им било признак на семейно положение.

За това как се е носил сокай, сведения получаваме от стенописи от църкви и манастири - в с. Хотница, Търновско; Земенския манастир и др. Ценен извор за облика на този накит са и три картини, рисувани след Освобождението – „Тревненка” на Иван Попдимитров, от която е запазено само фотокопие ( картината е изгоряла през 1944 г. при бомбардировките над София), „Жена от Боженци” и „Баба от габровските колиби” на Иван Мърквичка, рисувани вероятно около 1895 г. Творбите също мога да се видят в изложбата „Накити през вековете”, представена в Регионален исторически музей – Габрово.

Златарска теглилка от 1817 г. е най-стария предмет, който посетителите могат да видят в тази уникална експозиция. Тя била собственост на златаря Иван Ванков. Прибрана е в дървена кутия с няколко отделения вътре.

Куюмджийството в Габрово е представено в изложбата с пръстени, обеци, гривни. Среброто и неговите сплави са основен материал, използван за тези украшения.


Богата и много атрактивна колекция от чапрази, известни още с името пафти, може да се види в „Накити през вековете”. Освен изработените само от метал, в изложбата са представени и седефени. Върху плочките са изобразени различни сцени – библейски и животински.


Изложбата в Регионален исторически музей – Габрово успява да пресъздаде модата през Възрожденския период и многообразието на традиционната българска култура, с характерните за региона накити и мотиви.