Акварел „Къщата на Цанко Дюстабанов“ от 1924 г. е културната ценност на май
Културна ценност на месец май 2019 г. е картина – акварел „Къщата на Цанко Дюстабанов“ от 1924 г. с автор Стефан Ковачев, учител по рисуване в Априловска гимназия. Заведена e през 1991 г. като дарение от Стефан Ковачев на Исторически музей - Габрово.
През 1958 г. Генчо Иванов Гунчев (06. 09. 1896 – 22. 02. 1963 г.) написва „Спомени за войводата Цанко Хр. Дюстабанов и описание на къщата му“. Сведенията получава от баба Кина Иванова Баева (95-годишна), съседка на Цанко Хр. Дюстабанов, която познава войводата лично и е ходила в дома му. Споменът – ръкопис впоследствие е откупен от Мариана Генчева Коева в ОИМ-Габрово .
Роденият на 13 май 1844 г. бъдещ революционер живеел в къща, намираща се в град Габрово на ул. „Пазаря“, наречена впоследствие „Радецка“.
Построена била около 1810 г. от неговия баща Христо Цанков Дюстабанов. Сградата била с три дюкяна, над тях два етажа с осем стаи – кухня, голям чардак с два кьошка с еркери, двор, с асма и градина. По-малкият кьошк бил към улицата, а по-големият – към двора. На този чардак са давали представления и забави и „това е бил първия габровски театър“. По-големият кьошк служил за сцена, а в съседната стая са се приготвяли участниците в постановката. Таваните в къщата били с хубави дърворезби. Вратите били изработени от орехово дърво и украсени с инкрустации: в средата голяма многолъчна звезда, а в четирите края полузвезди. Къщата на воеводата била от големите и хубави сгради в Габрово.
В нея живеел с четири братя и пет сестри, но през 1876 г. в дома останали двама братя и четирите сестри. Цанко Хр. Дюстабанов бил най-големия, следвал Васил и сестрите Вата, Бона, Цана и Гана.
Цанко Хр. Дюстабанов завършил отделенията и трите класа, колкото имало тогава. Той продължил да се самообразова и научил турски, френски, италиански, гръцки и руски езици.
През 1873 – 1874 г. в неговия дом се открил пансион за странните (дошлите от други места) ученици, където работил като безплатен учител и възпитател. Ц. Хр. Дюстабанов се занимавал и с търговия. Според спомените на Генчо Ив. Гунчев в къщата на революционера идвали Васил Левски, Стефан Стамболов, Гeорги Измирлиев и той участвал в „борбите с турските поробители“. Водил кореспонденция с българи в Русия, Влашко, Цариград.
През 1876 г. воеводата Цанко Хр. Дюстабанов предвождал Габровския отряд, но след разбиването на четата се укрил в с. Бойновци, където бил заловен и откаран в Търново. Същата година бил осъден от турския съд на смърт чрез обесване. Присъдата била изпълнена на 15 юни 1876 г., а след пет години (15 юни 1881 г.) костите му били пренесени в Габрово и положени в гробница под камбанарията на църквата „Св. Благовещение“ в Девическия манастир.
През пролетта на 1912 г. къщата на Цанко Хр. Дюстабанов била съборена, а впоследствие на същото място било построено ново здание, „доста по-навътре“, по новия регулационен план, чиито собственик е Генчо Ив. Гунчев.
