БЪЛГАРИЯ ПРОДЪЛЖАВА СВОЕТО ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ, НЕЗАВИСИМО ОТ ОСМАНСКОТО РОБСТВО
РИМ-Габрово представя Ръкопис, който проследява съдбата на народа ни до 1789 г.
Експертите на Регионален исторически музей-Габрово обявиха за културна ценност на месец май Ръкопис на „История во кратце о болгарском народе словенском”.
Това е единствен известен досега препис на Спиридоновата „История“ (1792 г.), който е част от ръкописната сбирка на Регионален исторически музей – Габрово. Създаден през 1819 г. специално за родното място на Спиридон, ръкописът е комплектуван в Сборник с различно съдържание, окончателно оформен и подвързан през 1825 г.
Първата му част е препис на дамаскинарски текст, а третата е буквален препис на третото руско издание от 1798 г. на Предсказанията на шестдесетгодишния швейцарски монах-пустинник Мартин Задек. Съставеният, т. нар. Габровски сборник от 1819-1825 г., се е превърнал в част от богатата библиотека на Манафови. Те са известни в Габрово като род на търговци, хаджии, участници в борбата за църковна независимост, просветни дейци, книжовници, дарители на Габровското училище и спомоществователи на книги.
Преписът на Историята е написан вероятно в Рилския манастир, за което преписвачът е оставил бележка, и по-късно прибавен в ръкописния сборник. Години след това попада в Габровската държавна мъжка гимназия като дар от Стефан Манафов. През 1883 г. Сборникът е включен в музейната сбирка при училището. С протокол от 9 декември 1920 г. е предаден на музея на Историографическото дружество, чийто наследник днес е Историческия музей в Габрово.
Ръкописният сборник съдържа общо 138 изписани листа от груба, жълтеникава хартия с руски произход. Подвързан е с картон и кожа, върху предната му корица с геометрични фигури, а на задната – в ъглите с неумели изображения на ангели. Самият препис на „История во кратце” (втората част от Сборника) обхваща 78 ръкописни листа. Илюстрира подражание на руски печатен шрифт от ХVIII – ХIХ век.
Писмото му е богато украсено. В горната си част всеки лист е с надтекстови заглавия, чрез които личи пряко подражание на автографа – Историята на йеросхимонах Спиридон. Богатата орнаментика от растителни и геометрични фигури е също подражание на печатни образци.
По своята специфика Преписът (както и Спиридоновият труд) е синтез на три основни писмени системи – традиционна старобългарска норма, книжовен език на народна основа и църковнославянско езиково влияние. В съдържателната му структура са включени кратко предисловие и основен исторически текст, от който се обособяват няколко самостоятелни компонента. Предисловието е допълвано във втората му част.
Основните части интерпретират предисторията и протоисторията на славянския род; т. нар. „илирически” български царе; някои римски императори, византийски владетели и отношенията им с българите; свещеномъчениците (377 на брой), убити в България; българските владетели Симеон, Калоян, Иван Асен, Иван Александър, като е развита отделна част за Иван Шишман и разорението на България; Сигизмунд Унгарски и някои турски султани; завземането на Константинопол; второто българско разорение по времето на султан Селим I (1512-1520 г.); събитията до началото на епохата на Селим III.
Спиридон не осмисля края на България с падането й под турско робство, а продължава своя разказ с развитието на българския народ и култура в условията на чуждото господство.
Спиридоновата история е много по-подробна от Паисиевата. Историческите сведения в съчинението са до 1789 г. Включен е и културен пласт, което свидетелства за познаване на фолклорната българска култура от различните епохи за разлика от другите историографи преди и след него. Споменати са Коледа, обичаите ладуване и пеперуда, описани са подвизите на Крали Марко.
