KulturaBg - logo

ГАБРОВО ИМА СВОЕТО МЯСТО В РЕШАВАНЕТО НА НАЦИОНАЛНИТЕ ВЪПРОСИ, БЛАГОДАРЕНИЕ НА РОДЕНИТЕ ТУК ЛИЧНОСТИ

Делата на много личности оформят едно общество. Обикновено водачите – политически лидери, успешни в икономическото поприще предприемачи, интелектуалци, са много разпознаваеми за съвременниците си, а имената на някои дори остават в историята. Ако днес запитаме наши съграждани: „Кои са значимите габровци, изиграли роля за развитието на нашето населено място?”, вероятно биха ни посочили познати от близките десетина години хора. Имената на обществените лидери от малко по-предходен период започват да се изплъзват от умовете, а историята ден след ден полага по малко забрава, за да освободи място за бъдещите водачи на габровското общество. Но няма бъдеще без минало. И без да се вкопчваме в него е добре, от време на време, да припомняме, че не всичко започва от нас и че Габрово има свое място в решаването на въпроси от национално значение, благодарение на личностите родени тук.

ЕТО КАКЪВ ЧОВЕК ТРЯБВА ДА СИ, ЗА ДА СТАНЕ ТВОЙ ПРЕДМЕТ КУЛТУРНА ЦЕННОСТ 105 ГОДИНИ СЛЕД СМЪРТТА ТИ

Регионален исторически музей-Габрово припомня за тях – една мисия, която е с важно обществено значение.

КМЕТЪТ ГЕОРГИ БОЧАРОВ - РЕВОЛЮЦИОНЕР, ОПЪЛЧЕНЕЦ И ПОЛИТИК


През 2017 г. се навършват 90 години от смъртта на Иван Пенчов Златин, депутат в Учредителното народно събрание от 1879 г.


Той е роден в Габрово, в семейството на търговец. Завършва класно училище при Никифор Попконстантинов и Тодор Бурмов. След завършването на образованието си бързо се превръща в един от крупните търговци в региона.Освен това той става и изявен общественик. В средата на 60-те години на XIX век е избран за училищен настоятел и касиер. Тази длъжност той изпълнява до 1877 г. Основава търговско дружество „Българско читалищно спестяване“.

Иван Златин е близък приятел и сподвижник на воеводата от Априлското въстание Цанко Дюстабанов. С него са избирани заедно в Габровския градски съвет през 1873-1874 г. През 1875 г. градския съвет прераства в казалийски смесен съвет, а Златин става негов касиер. Освен това той е председател на читалището и надзорник на ученическия мъжки пансион. Член на меджилиса. След Априлското въстание е арестуван заедно с учителите от града. Член е на първия комитет за гражданско управление в Габрово (1877 г.)

КУЛТУРА ON-AIR ПРЕДСТАВЯ КМЕТОВЕТЕ НА ГАБРОВО ДО 1944 г. 

През 1878 г. е избран за председател на Габровския градски общински съвет. От следващата година е назначен за председател на Габровския окръжен съд. 

През 80-те години на XIX век се прехвърля в столицата и се заема с големи икономически проекти. Сродява се с търговската фамилия от Самоков – Арие. От 1891 г. е съдружник с Илия Г. Бъчваров. Основава ново командитно дружество „Ив. П. Златин & Сие“ с капитал от 2 млн. лв. В него, заедно със сина си Никола Златин са неограничено отговорни съдружници с 30 %. Основател и главен акционер на първата книжна фабрика в Княжество България.

Главен акционер и член на УС на предприятието за постройка на жп линията Роман-Шумен и Радомир-Кюстендил-границата. Това са едни от най-мащабните проекти по това време.
Председател на Софийската търговско-индустриална камара 1902-1904 г. Иван Златин е и основател на Съюза на индустриалците в България.

В Учредителното събрание от 1879 г., което приема Търновската конституция, той участва „по звание“ като председател на Габровския градски общински съвет. Избран за депутат в IV ОНС от Габровска избирателна околия.

ГАБРОВСКИТЕ ДЕПУТАТИ И ОБЩИНАТА В БИТКА ЗА ТУНЕЛА ПОД ШИПКА ПРЕДИ 120 г.

Виден деец на Либералната партия в Габрово след държавния преврат от април 1881 г.
Умира в София на 28 декември 1927 г.
 
Автор на текста: Иван Христов, РИМ-Габрово
Редактор: Тихомир Църов


ЛИТЕРАТУРА:
Цончев, П. Из общественото и културно минало на Габрово – Исторически приноси, 1996, с.739-741.
Палангурски, М. Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново 10.II. – 16. IV. 1879 г.Енциклопедичен справочник. София, 2014, с. 125-126.
Славейков П. Р., Габровското училище и неговите първи попечители, Цариград, 1866, с. 48.
Сподели
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ГАБРОВО
Партньор: РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ГАБРОВО

Брой публикации: 65 аудио, 9 видео, 129 новини

Всички публикации на автора »

Прочети още