„Где борците неотстъпно ратуват за права, тиранията изчезва, победен е врага“
Възпоменателна керамична чаша на опълченеца Иван Габровски е Културна ценност на РИМ-Габрово за август
По повод 25-годишнината от честването на Шипченските боеве през 1902 г., по поръчка на поборническо опълченското дружество в сливенския клон, са изработени от майстори грънчари керамични гледжосани чаши в син или зелен цвят. В горната им част е изписан текст: „где борците неотстъпно ратуват за права, тиранията изчезва, победен е врага“, а в долната част на чашата (под баталната композиция) хоризонтален надпис с релефни букви: „В памятъ на шипченските герои 1877 – 9, 10 и 11, VIII“. На лицевата и част са изобразени релефно сцени от Шипченските боеве.
Регионален исторически музей–Габрово съхранява синя керамична възпоменателна чаша, която принадлежи на Иван (Иванчо) Николов (Николаев) Габровски (1854 – 1938 г.) – опълченец от Четвърта дружина, роден в колиби Страшката река (дн. в Габрово). Музеят откупува чашата от Иван Илиев Габровски през 1993 година. Тя се различава от останалите, тъй като на дъното и с молив ръкописно е изписано: „За спомен на Ивана от дядо му Иван“.
Според изследванията за опълченеца Иван Габровски, той от малък изкарва прехраната си като козар и чирак. Посещава училище до второ отделение в Нова Махала (Априлово), в последствие е обучаван от отец Иларион в Соколския манастир като при него усъвършенства черковното и славянско писмо и четмо. Учи и за абаджия при Цанко Чифликов. Чиракувайки, Ив. Н. Габровски попада тайно на емигрантския вестник „Свобода“ на Любен Каравелов, от където разбира: „робството не е вечно, че далеч отвъд Дунава има българи, които мислят и се борят за свободата на неговото отечество“.
Вдъхновен от идеята, отива в град Русчук (Русе), за да бъде по близо „до братята хъшове във Влашко“ и започва да слугува в един железарски дюкян. През 1875 г. Иван Н. Габровски преминава с лодка Дунава във Влашко, намира си работа като абаджия в Порчево. В последствие се установява в Букурещ, където работи в печатницата на Любен Каравелов. На 20 май 1876 г. се прощава с Любен Каравелов и заминава за Браила, където се записва като доброволец в Сръбско–турската война.
На 20 юни 1876 г. заминава за гр. Кладово, където около един месец се обучава и заминава за Делиград под командването на сръбския главнокомандващ генерал Михаил Черяев, зачислен е в Четвърти батальон в стрелковата рота с ротен командир капитан Райчо Николов и взема участие в боевете при местността Крагуевац – Кревет. След приключването на военните действия, Ив. Н. Габровски се връща в Букурещ. На 1 май 1877 г. отива в Плоещ, където се включва в състава на Първото Българско опълчение и постъпва в IV-та дружина, V-та рота. Участва в битките на връх Св. Никола, Шейново и село Тича (Котленско).
Съществуват различни информации за жизнения път на Иван Николов Габровски след Освобождението. Според някой изследователи той по всяка вероятност живее в Търново, но сведенията са оскъдни и не могат да посочат занятието му. Премества се да живее в Габрово, където остава до смъртта си. През 1923 г. е обявен за почетен гражданин на града.
Илия Габровски пише, че след Освобождението Иван Н. Габровски е назначен за старши полицстражар в гр. Търново, където получава и прякора Габровски, който му е даден от неговия началник, защото бил от Габрово. В София постъпва като раздавач и носи кореспонденцията на Иван Вазов. По-късно се връща в Габрово и постъпва пощальон в сухопътна поща Габрово – Русчук.
През 1882 г. получава от Плевенския окръжен съвет материална награда – 30 дюлюма земя в с. Радинец (Обнова), Плевенско от местността Куру дере.
Награден е с шест медала за храброст и граждански заслуги: бронзов – сръбски от военно време; сребърен – руски от военно време; бронзов – от Батемберг; бронзов – Априлско въстание; железен кръст за Независимостта на България; сребърен кръст за храброст.
Иван Н. Габровски е дългогодишен секретар на поборническо опълченското дружество. Почива на 21 януари 1938 г. от сърдечен удар.
