KulturaBg - logo

Граф Игнатиев – титаническа фигура, заобиколена с ореола на чутовна легенда

„… за да въдворя мир на Балканския полуостров аз намерих една формула – Санстефанска България, но по причини независещи от мен, тя не можа да бъде осъществена“.


Думите са на граф Николай Павлович Игнатиев, дипломатът подписал Санстефанския мирен договор. Датата, на която е сключен – 3 март, се отбелязва като Национален празник на България. Само на този ден в музей „Етър“ ще бъде показан жезълът на граф Игнатиев. Предметът е част от атрибутите, с които Игнатиев се представя пред висшите международни политически кръгове.

Така извоювахме свободата...

Този жезъл има символична роля за българското освобождение, постигнато както с пролятата кръв на революционери, опълченци, руски воини, така и с усилията и интелекта на добре подготвени държавници, политици, дипломати.

ГРАФ ИГНАТИЕВ, ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА ГАБРОВО: СЪРЦЕТО МИ ПРИНАДЛЕЖИ НА БЪЛГАРИЯ

Симеон Радев: „Игнатиев, тъй смътен за нас, остана една титаническа фигура, заобиколена с ореола на една чутовна легенда“


Граф Игнатиев подписва договора от Сан Стефано, когато е на 46 години – активна възраст, на която вече има натрупан опит, задълбочени познания за международната политика и усъвършенстван дипломатически талант. Въпреки това, много скоро кариерата му на това поприще приключва. Великите сили започват яростни атаки срещу клаузите на договора. Създаването на силна славянска държава на Балканите под влияние на Русия застрашава техния интерес на „подялба“ и „поглъщане на народите  на юг“. По тяхно настояване Игнатиев не е допуснат до  участие в последвалия Берлински конгрес и завинаги отстранен от дипломатическа кариера.

Връзката на граф Николай Игнатиев с българската свобода е силна и видима. Но знаем ли наистина кой е този руски имперски дипломат – герой от популярни романи и филми, обект на множество изследвания с научен характер?   

На 24 години започва дипломатическата му кариера – военен аташе в Лондон. Едновременно с това е на разположение на руския посланик в Париж.

На 26 години сключва изгоден за Русия договор с властите в Бухара – през този период централно населено място в една от узбекските държави. Благодарение на този успех се противодейства на експанзията на Великобритания. По същото време граф Игнатиев става генерал-майор от свитата на Негово Величество император Александър II.

Николай Павлович е едва на 29 години, но са му поверени отговорни задачи, този път в Китай. През 1859 г. е изпратен в Пекин заради възникнали недоразумения във връзка с отказа на китайското правителство да признае Айгунския договор.

В Китай граф Игнатиев отново проявява своите високи дипломатически умения. С ултиматум не постига нищо и решава да действа по-изкусно, използвайки потенциала на други държави. Отправя се към бреговете на Тихия океан, установявайки контакт с руската тихоокеанска ескадрила. След това, в качеството си на посредник, той се възползва от хода на преговорите между китайците и англо-французите, оказвайки при това услуги и на едните, и на другите. В знак на признателност за бързото отдалечаване на съюзническите войски от страната китайското правителство сключва и ратифицира на 2 ноември 1860 г. Пекинския договор, по силата на който Русия получава левия бряг по реките Амур и Усури. За тази толкова успешна мисия графът е повишен звание генерал-адютант (1861 г.) Освен това за изключителните си способности е назначен за директор на Азиатския отдел на Министерство на външните работи.

В последните години от царуването на Александър II, Игнатиев е генерал-губернатор на Нижни Новгород,  министър на държавните имущества, министър на вътрешните работи. Заради проекта му да се въведе парламентаризъм под формата на земски събори е отстранен завинаги от политическа дейност.  Отдава се на обществена и благотворителна дейност.

През 1888 г. застава начело на славянското благотворително общество в Петербург и организира събирането на средства и построяването на храм-паметника в българското село Шипка. По-късно е избран за председател на строителния комитет. Той е честит да почувства неподправената любов на българския народ, пристигайки за откриването на Шипченския храм през 1902 г. в състава на официалната руска делегация. Речите, които произнася на различни места по пътя си съдържат и неговото кредо: „Ние искаме всички славяни да бъдат самостоятелни, да се развиват по своему, но да се чувстват всички заедно. В това е силата.“

Умира шест години по-късно на 3 август 1908 г. и е погребан в имението му в с. Круподерници, Украйна. От България е изпратена делегация начело с най-стария народен представител Георги Тишев, която положила на гроба му златосребърен венец. От признателна България.

Жезълът на граф Игнатиев
Сподели
ТИХОМИР ЦЪРОВ
Партньор: ТИХОМИР ЦЪРОВ

Брой публикации: 264 аудио, 222 видео, 415 новини

Всички публикации на автора »

Прочети още