Екип на музей „Етър“ на теренно проучване в село Дебел дял
Една от най-старите къщи в региона на Габрово се намира в Ливадето – част от село Дебел дял. Хората от населеното място казват, че е над 300-годишна, но никой не се наема да бъде по-точен. Знае се, че повечето от живелите през последните столетия в това населено място са излезли от тази къща. Наблизо е разположена местността Средока, където са се настанили една част от тези хора. И днес дори ги наричан „ливадкалиите“. Къщата е обитавана, макар в нея да не живее постоянно човек.
Историята, свързана със старата къща, разказва Райко Лалев, кметски наместник на село Дебел дял, пред екип от музей „Етър“, който започна теренни проучвания в населени места от община Габрово. Специалистите се запознаха с актуалното състояние на различни архитектурни обекти – най-вече къщи, и с историята им. Записани бяха разкази на мести хора, които ще бъдат съхранени и включени в научната работа на музейните специалисти.
Райко Лалев предварително е провел разговори със собствениците на обектите, провокиращи интерес от етнографска гледна точка.
Особена забележителност за района на Дебел дял е паметника на Тодор Асенов – брат на Хаджи Димитър, участник в четата и неин касиер. Ранен е в битката в Канлъдере и се оттегля с четата към Балкана. Оставен е в село Дебел дял, тъй като раната не позволява да продължи. Историята е позната на мнозина. Четниците са посрещнати „като на сватба“, както пише Никола Обретенов, но малко след това е извършено предателство, заради което загива Тодор Асенов.
Райко Лалев разказва, че предателството е направено от преселник, който се полакомява за парите от наградата. По думите му не се знае кога този човек се настанява в селото.
„Петко Боронсузов се казва. Такава фамилия тук не се среща. Не го припознаваме като наш човек. След предателството няма дете, кръстено с името Петко. Говори се, че хората го принуждават да се махне от селото. Заселва се в Горна Росица, а скоро след това го застига болест, вероятно проказа. Дори племенникът на загиналите Тодор Асенов и Хаджи Димитър, който го открива години по-късно, решава да не отмъщава за предателството. Петко Боронсузов бил достатъчно наказан от съдбата.“
След предателството, въпреки заплахите на властта, друг местен жител – дядо Братован, погребва Тодор Асенов. Арестуван е, откаран в Търново, където престоява три години. Съселяните му успяват да го освободят, като дори занасят меча кожа на влиятелен турски сановник, който поставя това условия за пускането на дядо Братован. По-късно, въпреки здравословните последици от затворничеството, той става опълченец.
След освобождението край село Дебел дял е поставен малък паметник на Тодор Асенов. През периода на социализма е издигнат по-голям. Старият е реставриран в по-ново време.
Храм „Свети Лазар Български“, който е издигнат в централната част на селото, носи името на местен човек, канонизиран от православната църка.
Ентусиазмът на населението е основен двигател за издигането на светата обител. Постепенно са привлечени много хора – дарители и доброволци в работата. На 29 юли 2018 година става освещаването от митрополит Григорий.
Историята на Лазар е известна. Трудолюбив и възпитан младеж, той отива да работи на един от гръцките острови, а след това – някъде из Анадола. Грижи се за стадото на богат турчин, чиято дъщеря се влюбва в него. Лазар отказва да приеме исляма – условието да се ожени за нея. Девойката го обвинява несправедливо и той е убит. Лазар от Дебел дял живее само 28 години – в края на XVIII и началото на XIX век. Житието му е популярно, написано е от монахиня Валентина Друмева.
Няма как магазинът на Мара Иванова да не направи впечатление. Наследствен е. Къщата, в която се намира е построена през 1939 година. След 1944 е национализиран, след 1989 – възстановен на наследниците на старите собственици. Мебелировката му е интересна, въпреки че само тесни специалисти биха я оценили. Тезгяхът е от времето, когато е създаден този обект, както и рафтовете.
Историите на хора, сгради и местности са обект на етнографското проучване на специалистите от музей „Етър“. Тяхното изследване, съхранение и популяризиране са една от важните посоки, в които се реализира дейността на институцията.
