ИСТОРИЯТА НА ОЩЕ ЕДИН ОТ ИНДУСТРИАЛЦИТЕ – ГЕОРГИ СЕЛВЕЛИЕВ
През 2018-та се навършват 140 години от рождението и 70 години от смъртта на един от големите индустриалци – Георги Селвелиев, припомни Стефка Вуцова от Регионален исторически музей – Габрово. Институцията съхранява негови и на семейството му снимки, писма на фабрика „Габрово”, снимки от отделите на фабриките, снимки на работници и др, заведени във фондовете през 70 –те и 80-те год. на XX в.
Бележитият габровски индустриалец Георги Христов Селвелиев е роден през 1878 г. в Габрово, в семейството на богатия търговец Христо Цонев Селвелиев.
Стефка Вуцова припомни още, че през 90-те години на XIX в. основава съдружническа ръчна плетачница заедно с Христак Момерин (1852-1918), положил началото на плетачната индустрия в България. На 5.II.1905 г. плетачницата е регистрирана като събирателно дружество (СД) за трикотаж „Христо Ц. Селвелиев и сие“ с управител Георги Селвелиев. През 1908 г. Момерин се отделя и започва да работи самостоятелно.
В началото на XX в. навлиза индустриалното производство и налага бързо развитие в промишлените предприятия, които започват производство на фин трикотаж от вносни вълнени платове и памучни прежди. Това се отразява негативно на работилниците с по-остаряла технология на производство и те постепенно западат.
Снимка на Георги Селвелиев, студийна, Габрово 23 юли 1904 г.В периода от 1910 до 1919 г. Георги Селвелиев е в съдружие с Цончо Цонев. Заедно те основават трикотажна фабрика „Селвелиев сие Цонев“ с моторни рундщулни машини за производство на долно облекло от фин трикотаж.
След отделянето на Цончо Цонев, Селвелиев основава плетачно дружество „Трико“, което изцяло наследява активите и пасивите на фабриката. Дружеството, притежаващо основен капитал от 1 600 000 лв., продължава производството на вълнен трикотаж до 1925 г.
В същата тази година окончателно е ликвидирано производството на тютюневото дружество „Габрово“, което поема целия инвентар на дружество „Трико“. Така се образува Търговско акционерно дружество „Габрово“ с основен капитал 4 млн. лв. и предмет на производство вълнени, памучни и копринени трикотажни изделия, разделени в четири отдела – дамско облекло, мъжко долно облекло, детско долно облекло и отдел за производство на бански, спортни и юношески облекла. Работниците от 41 през 1925 г. нарастват до 65 през 1929 г.
Писмо – бланка с адреса на фабрика „Габрово“ от Георги Селвелиев, 30 ноември 1927 г.През 1938 г. настъпват промени в Управителния съвет на фабриката. Председател става Деньо Недялков, а директор Г. Селвелиев. С цел подобряване на качеството на продукцията и конкурентността на производството се закупуват нови по-производителни машини – 20 плетачни машини „Рундщул“ и „Кетен“ за производство на копринен трикотаж, както и тъкачни и апретурни машини за производство на траурен креп. Фабриката излиза на пазара с нови продукти. Започва производството само на фини трика от европейска мрежа и от първокачествен памук и коприна.
През 1942 г. вълнено-текстилният отдел работи изцяло за военни нужди. Строи се нова сграда, за която впоследствие са закупени и пуснати в действие още машини и щрайхгарна предачница с 500 вретена. Производството е разположено на 888 кв. м, предоставени са и общежития на работниците. Недвижимото имущество на дружеството се изчислява на милион и половина лева.
Снимка на щанда на фабрика „Габрово“ от Първата мострена изложба в Габрово, 1927 г.Фабриката на Селвелиев преминава през неколкократни реорганизации след войните, за да се развие в едно от най-големите трикотажни предприятия в града и да се превърне в едно от базисните предприятия на фабрика „Буря.“
Георги Селвелиев е и един от създателите на Индустриална банка „Габрово”АД (1917 г.), впоследствие подпредседател и председател на Управителния й съвет.
За дейността си на индустриалец Георги Селвелиев е избран за подпредседател на Съюза на габровските индустриалци, чиито основни цели са защита на интересите на индустриалците пред държавните органи, регулация на конкуренцията, както и обмяна на технически и организационен опит между индустриалците. Житейският му път приключва през 1948 г.
