Картел с мостри от платове на фабрика „Троица” АД е културна ценностна РИМ – Габрово за септември
Картел с мостри от платове на вълнено-текстилна фабрика „Троица” АД – Габрово бе обявен за културна ценност на Регионален исторически музей – Габрово за месец септември.
Главният уредник Иван Постомпиров поясни, че е голям формат (32/50/8 см) и на всяка страница има по 14 мостри. Картелът дава представа за видовете платове, произвеждани във фабриката от януари 1929 г. до 1935 г. „Дружество „Троица“ – Габрово е основано през 1901 г. като събирателно, от три търговски фирми: „Братя Конкилеви“, „Генчо Екимов & Синове“ и Дончо Попов, поради което съдружниците му дават това име. Всеки от тях произвежда и търгува с гайтани от собствени чаркове (работилници). Те са съдружници и в предачната фабрика на Иван К. Калпазанов, от където се снабдяват изгодно с прежда за производството си”, разказа Постомпиров.
По думите на историка един от съдружниците – Дончо Попов, построява своя собствена камгарна предачница и излиза от дружество „Троица“. „Братя Конкилеви” и „Генчо Екимов & Синове” решават да построят своя собствена тъкачна фабрика, за да могат да се развиват и да задържат на пазара с шаяци. Новото предприятие започва да работи от 1 януари 1909 г. То няма собствена предачница, снабдява се с готови прежди или дава вълна за изпридане в други фабрики.
През 1911 г. СД „Троица“ се преобразува като Акционерно дружество, Фабрика за вълнени произведения – Габрово, с капитал от 204 000 златни лева., разпределен в 204 акции. Дружеството се ръководи от общите събрания на акционерите, в промеждутъка между тях – от Управителен съвет (УС), избиран от общото събрание, а между заседанията на УС – от управител и по-късно от директор и прокурист, които са назначавани. Те са представлявали дружеството като юридическо лице.
Първият УС на дружеството включва: Цоню Г. Екимов, Иван Г. Екимов и Георги Ив. Екимов. Общото събрание избира и Проверителен съвет, който контролира финансово-счетоводната дейност. През 1910 г. управител на фабрика „Троица“ става Никола Хр. Конкилев. По-късно той се ориентира към новото за Габрово пасмантерийно производство и участва в създаването на собствени предприятия – пасмантерийна фабрика „Хрикон“ и памуко-предачница „Балкан“.
Фабрика „Троица“ е в неизгодни условия спрямо конкурентните тъкачни фабрики, които имат свои собствени предачници. В началото на войните от 1912-1913 г. фабриката работи ишлеме на други производители. През 1915 г. е затворена, а машините са спрени. През 1916 г. фабриката е милитаризирана и произвежда платове за населението. Започва да изпълнява и военни поръчки. Във фабриката пристигат шивачи, които кроят платове за шинели, куртки, болнични халати и др. и ги изпращат другаде за шиене.
За да бъде конкурентно, дружеството построява през 1917-1918 г. помещение за предачна фабрика, а в началото на 1921 г., е монтирана комплектна щрайхгарна предачница, която на 1 март с. г. започва да работи. От 1922 г. АД „Троица“ създава вълнено-текстилна фабрика с пълен цикъл на производство и заема своето място сред останалите фабрики от текстилния бранш в Габрово.
Инвестираният капитал на дружеството е над 20 000 000 лв., от които повечето са вложени в машини и постройки. Фабриката има пет отделения разположени в две големи фабрични сгради:
1. Щрайхгарна предачница със 774 вретена;
2. Перално-сушилно-бояджийско;
3. Тъкачно с 35 стана;
4. Апретурно с тепавици, валявици и пр.;
5. Машинно с парен двуцилиндров двигател от 120 к.с. и генератор с 3 електромотора от 100 к.с.
Цялата фабрична инсталация е електрифицирана и ползва електроенергия от ВЕЦ на Хр. Лулев. Фабриката работи добре, но от 1922 до 1934 г. на акционерите не се раздават дивиденти, а реализираните печалби се инвестират за повишаване на основния капитал на дружеството и за обновяване на машинния парк. За успехите на фирмата спомага много професионализмът и опитът на поканените да работят след 1921 г. чужденци.
Майстор тъкач е Шенкер, майстор предачи са Юлиус фон Майов, Ервин Милузин и др. Фабриката се специализира за производство на фини вълнени платове, като купува меки вълни и прежди от фирмата „Михаил Беражако” – Милано, „Свила вискозе" – Торино, от Франция, Австрия и др. Доставчик на резервни части е фирма „Иван Валек“ – Габрово.
По време на световната криза (1929-1933) се налага да се сключат няколко големи заема за стабилизиране и намаляване на загубите, предизвикани от кризата. През този период е изработен и настоящият картел с мостри от платове, които фабриката е представяла пред своите клиенти. След 1934 г. производството започва да се увеличава, което поражда необходимостта от по-големи количества прежда.
Тъй като собствената предачница не може да задоволи пълния капацитет на тъкачницата, управлението на фабриката се споразумява с дружество „Ив. Хаджиберов" за основаване на предачница в неговата фабрика. През 1937 г. двете фирми пускат в действие предачница с 800 вретена в сградата на фабриката на Беров под наименование „Габровски камгарни предачници”. В нея работят около 50 работника на три смени. Тя снабдява с прежди и фабрика „Троица“. През годините на Втората световна война, годишното производство е между 100-120 000 м.
От разказа на Иван Постомпиров става ясно, че днес сградите на фабрика „Троица” не съществуват.
„Фабрика „Троица“ се е намирала в кв. Боровото, до река Синкевица, в съседство с трикотажна фабрика „Андрей Ив. Ковачев“ (днес механа „Последен грош“) и памучно-тъкачна фабрика „Принц Кирил“ (по-късно известна като „Щампата“ и трикотажен завод „Добри Карталов“, днес изоставен). По-късно в близост е построена трикотажната фабрика на Тотьо Пантев.
След национализацията (1947 г.) фабрика „Троица“ е преименувана в началото на 1948 г. на ДИП „Александър Стамболийски“. От 1 септември 1949 г. се влива в ДИП „Успех“ и става цех към него. По-късно е един от цеховете на Вълнено-текстилен комбинат (ВТК) „Георги Генев“ – Габрово. През 60-те години той е преименуван на „Герман Титов“ (1961 г.). В цеха е организирано производство на резервни части, със задача да задоволява нуждите на комбината и да снабдява всички камгарни предачници в страната. По-късно е закрит и помещенията му са предадени на трикотажен завод „Добри Карталов“ – Габрово. Днес сградите на фабрика „Троица“ АД – Габрово не съществуват.”
