ОРДЕН СЪС СУЛТАНСКАТА ТУГРА НА АБДУЛ МЕДЖИТ І МОЖЕ ДА ВИДИТЕ В РИМ-ГАБРОВО
Стефка Вуцова е фондохранител в Регионален исторически музей-Габрово. Тя разказва за една изключителна ценност, собственост на институцията, в която работи. Орденът „Меджидие” започва да се връчва през 50-те години на ХІХ век и е едно от важните отличия на Османската империя.
Г-жо Вуцова, с името на коя личност се свързва ордена, съхраняван в Регионален исторически музей-Габрово?
Едно от ценните наградни отличия, които се съхраняват в РИМ – Габрово, е орден „Меджидие“, принадлежността на който се свързва с името на Васил Карагьозов, виден габровски стопански, просветен, и обществен деец. Меджидие или Mesidiye Nisani е османски орден, който е учреден през 1852 година от султан Абдул Меджид I. През годините, паралелно с орден Османие, той се превръща в едно от значимите отличия на Османската империя. Орденът има 5 степени. С него са награждавани предимно турски граждани, но също така и чуждестранни дипломати. Първа и втора степен на ордена са с кръстосани саби и се дават за военни заслуги. Днес те имат висока колекционерска стойност, тъй като са изключително редки. В брой 1094-ти на вестник „Дунав“ от 8 август 1876 година са публикувани имената на трима габровци, наградени с орден „Меджидие“ – Денчо Видинлиев – син на габровския чорбаджия Илия Видинлиев, който е удостоен с IV степен, гайтанджията Георги Хесапчиев и търговецът Христо Манафов – с V степен. Заедно с други габровски първенци те съдействат за спасяването на Габрово от опожаряване след въстанието от 1876 г., като изготвят молба (махзар) до Фазлъ паша (командир на Дунавската турска армия), пристигнал в града на 11 май за умиротворяване на района. Видните габровци го молят да запази Габрово, като предлагат да откупят спокойствието и живота на населението срещу заплащане на 25 000 гроша.
Орденът „Меджидие” е османски, но след освобождението, българската държава започва да връчва свои ордени, нали?
Основите на българската наградна система са поставени от княз Александър I Батенберг (1879 - 1886 г.). През 1881 г. той учредява орден „Св. Александър“ – отличие, което връчва при официалните си посещения в страните на Балканския полуостров на техните монарси. От Османската империя това се възприема като пряко нарушение на сюзеренните й правомощия над васалното Княжество България. Високата порта предлага на българския княз да се откаже от новоучредения си орден и вместо него да връчва османските ордени „Меджидие“ и „Османие“. Въпреки отправеното предложение и изказаните благодарности от българска страна, князът не отстъпва от политиката си за награждаване на заслужили дейци и отказва. През 1895 г. великият везир на Турция посещава Княжеството и награждава с ордена Васил Карагьозов, както и други двама български индустриалци.
Разкажете повече за личността на Васил Карагьозов!
Името на Васил Карагьозов се свързва с поставянето основите на възхода на индустриално Габрово в периода от 80-те години на XIX век до 30-те години на XX век. Той има големи заслуги за развитието и оформянето на Габрово като център на текстилната промишленост. През годините той е последователно учител, политик, общественик, почетен германски вицеконсул и дългогодишен директор на Първа придворна княжеска фабрика „Иван Колчев Калпазанов“ ААД. С нея се поставя началото на модерната текстилна индустрия не само в Габрово, но и в Княжество България за производство на гайтани, шаяци и сукна. Фабриката пласира своята продукция не само в България, но и в Румъния, Турция и Египет. Дружеството е основен доставчик на княжеския двор, впоследствие и на царския двор, на българската армия, като през 1926 година започва изпълнението на поръчки на албанското правителство за задоволяване нуждите на албанската армия. За своя принос в развитието на стопанския подем и социалния живот на страната В. Карагьозов получава много отличия – медал за заслуги към обществото, медал за граждански заслуги, медал за принос към държавата, ордени за граждански заслуги,
Да се върнем на ордена, съхраняван в Регионален исторически музей-Габрово!
Орденът, който се съхранява в РИМ – Габрово, представлява седемлъчна сребърна звезда, която има златен медальон със султанската тугра на Абдул Меджид I (1823 - 1861 г.). Тугрите са уникални и индивидуални за всеки един от османските владетели. Представляват калиграфски печат, който замества подписа на султана. Използвани са за узаконяване на султанските фермани. Султанските тугри включват пълното име на султана и неговата титла, изписани на османотурски език. В червен емайлиран кръг, около туграта на султана, е написано „Усърдие. Преданост. Лоялност". Между отделните лъчи на звездата има малки звезди и полумесеци. Държачът на лентата е във формата на полумесец, с прикрепена към него звезда. Лентата е червена, с две успоредни зелени ивици по края и с розетка в средата. Известни българи, получили орден „Меджидие“, са Уста Кольо Фичето – видният възрожденски майстор-строител, награден през 1867 г. генелал-лейтенант Стою Брадистилов, участник в Балканската война (1912 г. – 1913 г.), генерал Данаил Николаев – български офицер от пехотата, по- известен като „Патриархът на българската войска“ и др.
