ГОЛЕМИЯТ САЛОНЕН ЧАСОВНИК В ДОМА НА ГАБРОВЕЦА
От средата на ХІХ век габровци внасят мебелите си от Западна Европа. Почти във всяка габровска къща се появява „виенска“ мебел. През 1985 г. в Регионален исторически музей–Габрово, като дарение, постъпва виенският салонен часовник на фамилия Ямантиеви. Той заема основно място в представителната част–кьошка на Дечкова къща. Внесен е от Австро-Унгария в началото на ХХ век. Откроява се със значителната си височина–над 2 метра, правоъгълен е, изработен от дърво, с изчистени форми. Отпред има врата с кристално стъкло, която му придава дълбочина. Най-отгоре е вграден кръгъл месингов циферблат. Механизмът му завършва с дълго махало и два големи вертикални топуза с декоративна врязана украса–лъчисти орнаменти и розети.
Уредникът в Регионален исторически музей–Габрово Николета Маринова припомня историческата обстановка, която налага промяната в бита на населението.
„От края на ХVIII и през ХIХ в. Габрово е оживено средище на стопански и културен живот. След Освобождението новите икономически отношения намират отражение в материалната култура на населението от Габровския край. Промените се изразяват в изменение на традиционните форми и преустройството им в съответствие с новите влияния.
Най-ярко промените могат да се проследят в облеклото, а после в уредбата на габровската къща и нейната архитектура. Основен двигател на промените са габровските търговци и интелигенция, които са носители на новото. Те се обуславят с нарасналото материално благосъстояние и контактите с напредналите европейски страни.
Налагането на европейския стил в къщите започва в средата на ХIХ век и получава широк обхват. Измененията на уредбата на жилището се изразяват не само в появата на нови, различни по форма и стил мебели, а засяга и основната структура на мебелировката до Освобождението, чиито отделни елементи се характеризират със своята статичност–т.е. заемат точно определено място в пространството. Новите европейски мебели дават по-голяма свобода и по-свободно третиране на предназначението на помещенията. Този процес е характерен за цялата страна.”
Най-напред европейското влияние прониква в стаята за гости и спалнята, докато при кухнята се запазва по-дълго традицията.
Уредникът Николета Маринова разказва, че с богатата си и модерна обстановка са известни къщите на Иван Калпазанов, Иван Хаджиберов, на фамилиите Хаджистойчеви, Карагьозови, Контохови и др. Започва изоставянето на неподвижните мебели, като долапи и миндери, а се налагат гардеробите, скриновете, бюфетите, столовете, масичките и тежките салонни гарнитури от мека мебел, внасяни направо от Виена и Париж. Навлизат стъклени и порцеланови съдове, стъклени лампи, венециански огледала, великолепни и изящни сервизи от сребро, свещници, жардениери и др.
Днес постоянната експозиция в Музеен обект „Дечкова къща“, разположена в центъра на Габрово, ни дава възможност да проследим промените, които настъпват в бита на габровци през периода края на ХIХ – началото на ХХ век. Основно място в нея, където са протичат битовите процеси, е кьошкът. Освен посрещане на гости, там се извършват и различни трудови дейности. Помещението има изцяло представителни функции, свързани с модата на развлечението, която донася новото време. С влизането посетителят попада в различен свят, изпълнен с красотата на виенска мебел и интересни вещи, съчетани с традиционното, донесени от различни краища на света.
„Домът на семейство Ямантиеви се намира непосредствено южно от самата Дечкова къща. През 1873 г. в Дечкова къща е настанено Главното женско училище, а в съседната на нея Ямантиева–Девическият пансион.
Виден представител от фамилията е арх. Нено Ямантиев, който архитектурно и художествено пресъздава възрожденската архитектура на град Габрово във великолепната си книга „Габрово през епохата на възраждането–архитектурен облик“–безценно издание за габровци”, разказа още Николета Маринова.
Уредникът в Регионален исторически музей–Габрово Николета Маринова припомня историческата обстановка, която налага промяната в бита на населението.
„От края на ХVIII и през ХIХ в. Габрово е оживено средище на стопански и културен живот. След Освобождението новите икономически отношения намират отражение в материалната култура на населението от Габровския край. Промените се изразяват в изменение на традиционните форми и преустройството им в съответствие с новите влияния.
Най-ярко промените могат да се проследят в облеклото, а после в уредбата на габровската къща и нейната архитектура. Основен двигател на промените са габровските търговци и интелигенция, които са носители на новото. Те се обуславят с нарасналото материално благосъстояние и контактите с напредналите европейски страни.
Налагането на европейския стил в къщите започва в средата на ХIХ век и получава широк обхват. Измененията на уредбата на жилището се изразяват не само в появата на нови, различни по форма и стил мебели, а засяга и основната структура на мебелировката до Освобождението, чиито отделни елементи се характеризират със своята статичност–т.е. заемат точно определено място в пространството. Новите европейски мебели дават по-голяма свобода и по-свободно третиране на предназначението на помещенията. Този процес е характерен за цялата страна.”
Най-напред европейското влияние прониква в стаята за гости и спалнята, докато при кухнята се запазва по-дълго традицията.
Уредникът Николета Маринова разказва, че с богатата си и модерна обстановка са известни къщите на Иван Калпазанов, Иван Хаджиберов, на фамилиите Хаджистойчеви, Карагьозови, Контохови и др. Започва изоставянето на неподвижните мебели, като долапи и миндери, а се налагат гардеробите, скриновете, бюфетите, столовете, масичките и тежките салонни гарнитури от мека мебел, внасяни направо от Виена и Париж. Навлизат стъклени и порцеланови съдове, стъклени лампи, венециански огледала, великолепни и изящни сервизи от сребро, свещници, жардениери и др.
Днес постоянната експозиция в Музеен обект „Дечкова къща“, разположена в центъра на Габрово, ни дава възможност да проследим промените, които настъпват в бита на габровци през периода края на ХIХ – началото на ХХ век. Основно място в нея, където са протичат битовите процеси, е кьошкът. Освен посрещане на гости, там се извършват и различни трудови дейности. Помещението има изцяло представителни функции, свързани с модата на развлечението, която донася новото време. С влизането посетителят попада в различен свят, изпълнен с красотата на виенска мебел и интересни вещи, съчетани с традиционното, донесени от различни краища на света.
„Домът на семейство Ямантиеви се намира непосредствено южно от самата Дечкова къща. През 1873 г. в Дечкова къща е настанено Главното женско училище, а в съседната на нея Ямантиева–Девическият пансион.
Виден представител от фамилията е арх. Нено Ямантиев, който архитектурно и художествено пресъздава възрожденската архитектура на град Габрово във великолепната си книга „Габрово през епохата на възраждането–архитектурен облик“–безценно издание за габровци”, разказа още Николета Маринова.
Слушай още
29.09
