10.12.2014г. | 16:13ч.
НАСАМЕ С ИЗНЕНАДАТА

НАСАМЕ С ИЗНЕНАДАТА, че денят се повтаря
ти се будиш за глътка кафе.
Като в кладенец утрото се търкулва в зениците
и подгонват те двете стрелки.
По асфалтови гърбици се затичва животът ти
и го следваш – живял-неживял.
Някой удря в гърдите ти, сякаш блъска с пестници
по желязна тъмнична врата.
Като ласо във гърлото са се впили въпросите –
тръпен възел от стръв и от страх.
Няма време за отговор. И Христовата възраст
си прехвърлил – разбрал-неразбрал.
Пак додето усетиш, развъртяла въжето,
ще те впримчи – за зло, за добро
усмирената възраст в усмирителна ризница…
Стяга примката само страхът.

Като тънки камшици,
като звук от плесница,
като изстрел по луда сърна
писват в отговор късен
сто нетърсени истини…
А ти трябва едничка лъжа.

Жанет Михова,
4 ноември 1984
ЖАНЕТ ОКТАВИАН МИХОВА
Автор: ЖАНЕТ ОКТАВИАН МИХОВА

Брой публикации: 23 аудио, 0 видео, 3 новини

Виж всички публикации на автора »

Слушай още

 
Култура ON-AIR се финансира от програма Култура на Община Габрово.
Проектът се реализира от фондация Граждански форум.