07.08.2015г. | 17:29ч.
ТОЗИ ГРАД Е ЛЮБОВ, ТОЗИ ГРАД Е ВДЪХНОВЕНИЕ, ТОЗИ ГРАД Е СЪДБА

Луксозна илюстрована хроника и изложба с фотографии, които проследяват развитието на икономическия, социален, културен и политически живот в Габрово - това са двата продукта, които се реализират чрез проекта "155 години Габрово град". 

Регионален исторически музей, Държавен Архив - Габрово, Регионална библиотека "Априлов - Палаузов", АЕК "Етър" - представители на тези институции са ангажирани с инициативата.

Съставители на сборника са Росен Йосифов, Добромир Търновски, Иван Постомпиров, Катя Гечева, Савина Цонева, Красимира Чолакова. Научен ръководител е доц. д-р Светла Димитрова.


Ето как проф. д-р Петко Петков, преподавател по история във Великотърновския университет и рецензент на хрониката представи проекта:


Пред нас са резултатите от един амбициозен и успешно реализиран проект на няколко културни институции в град Габрово, осъществен с подкрепата на Общината.

Издаването на илюстрованата хроника „155 години Габрово град” и създаването на едноименната мобилна експозиция-изложба в куфар с културни ценности от фондовете на Регионалния исторически музей, Регионалната библиотека „Априлов-Палаузов”, Централния държавен архив и Държавния архив – Габрово, Архитектурно-етнографския комплекс „Етър”, музея „Дом на хумора и сатирата”, църквата „Успение Богородично” и Соколския манастир е изключително събитие в културната история на града и региона.

Познавам повечето специалисти, подготвили този интересен проект, и съм убеден, че техният професионализъм е първото условие за постигнатите значителни резултати. Но не единственото. Освен експерти в своите професионални области, участниците в проекта и техните спомоществователи от община Габрово и четирите културни институции в града са и искрени родолюбци.

Тяхното уважение и преклонение пред всички заслужили за подема, славата и величието на балканския град личи от всяка страница на илюстрованата хроника, от всяко табло на представената мобилна експозиция-изложба. От първостепенна мотивация на съставителите родолюбието и признателността към миналите поколения са се превърнали в основно послание на илюстрованата хроника и мобилната експозиция-изложба.

И както основателно отбелязва в своето обръщение към читателите кметът на Габрово   г-жа Таня Христова, „за родените тук любовта е някак естествена и подразбираща се, но всички останали, независимо колко време са останали в него – ден, година, пет, петдесет и пет – ще се съгласят, че Габрово има една много особена притегателна сила, има толкова ярък и силен дух, че някак неусетно те увлича, омайва, завладява и накрая се оказваш по-габровец и от габровци...”.

Тази особена притегателна сила на габровския дух съм изпитвал и усещам и аз, роденият в Казанлък и работещ във Велико Търново историк.

С основание хрониката започва от 1860 г., когато седемхилядното българско селище Габрово е провъзгласено за град. Според публикуваната приписка на йеромонах Неофит този тържествен акт е извършен официално с участието на двама високопоставени османски първенци – пашите на Търново и Русе.

Първият тематично-хронологичен цикъл в хрониката и изложбата е свързан с осемнадесетте години до възстановяването на българската държава (1860-1878). Тук хармонично и обективно са представени основни процеси на Българското възраждане – общонародното движение за светска новобългарска просвета и неговите най-високи постижения в Габрово, първото политическо общобългарско движение за национална еманципация чрез самостоятелна църковна йерархия, борбите за политическо освобождение.

Съставителите са показали лицата на епохата – даскал Никола Стефанов (учител и въстанически водач), Мария Гавраилова Ганчева – първи председател на благодетелното дружество „Майчина грижа”, архимандрит, а след това и архиепископ Йосиф Соколски, пръв предстоятел на самостоятелната униятска Българска църква, свързаните с революционните борби габровци: Коста Евтимов, Иван Попхристов, Цанко Дюстабанов, Еким Цанков, Тотю Иванов, поп Харитон Халачев.


Представени са знакови места и сгради от епохата на Възраждането в Габрово: църквите „Успение Богородично” и „Св. Йоан Предтеча”, Соколския манастир с неговия забележителен храм и уникалната чешма на (майстор Колю Фичето), първите панорамни фотографии и рисунки на Габрово.

Отделено е място и за възрожденските книги и периодичен печат, показани са екземпляри от първите ръкописни вестници „Рак” и „Бацо Тоцку”, „Програмите на габровските училища” от Иван Гюзелев, представяне на града в чуждестранния печат и в картините на Феликс Каниц. Възрожденската историческа мозайка на града завършва с няколко експоната, представящи габровци – опълченци с тяхната униформа и ордени, както и решителният бой на Шипка на 11/23 август 1877 г.2

От 1879 г. започва новата история на града Габрово в границите на Третата българска държава. На седемте десетилетия от Освобождението до радикалната обществено-политическа промяна, настъпила след 9 септември 1944 г., са посветени 70 страници от илюстрованата хроника.

Пъстрата картина на икономическия, културния и политическия живот в град Габрово през този период е разкрита чрез представяне на знакови събития и представителни личности.

В илюстрования исторически разказ умело са вплетени показателни за стопанския подем факти: откриване на нови фабрики и предприятия (първата фабрика за текстилни изделия Иван Калпазанов, първата камгарна предачна фабрика, първата кожарска фабрика, павилиона с габровски индустриални изделия на Първото българско земеделско и промишлено изложение в Пловдив през 1892 г., барутната фабрика „Еловица”, първата българска фабрика за ленени-конопени платове от 1901 г., няколко текстилни и трикотажни фабрики, ножарската фабрика, първата ВЕЦ „Беров”, открита през юни 1906 г. и много други), строителство на пътища, мостове, училища и обществени сгради (габровската градска болница, открита на 15.05.1894 г., Горнокрайският мост на р. Янтра, построен от майстор Минчо Стоянов в края на ХІХ в., споровете около трансбалканската железопътна линия, откриването на железния път от Габрово до Царева ливада в присъствието на цар Фердинанд в началото на 1912 г., построяването на театрално-библиотечното здание, открито от министър Стоян Омарчевски през 1922 г., на първия модерен хотел в Габрово „България”, открит 1928 г., първата туристическа хижа в местността „Узана” 1931 г., изграждането на паметника на връх „Св. Никола”, тържествено осветен на 26.08.1934 г., телеграфо-пощенската палата, открита 1936 г.).

Отново, както и за периода на Възраждането, са представени видни габровци, допринесли за славата на родния град или активно участвали в обществения, културния и политически живот на Княжество/Царство България (габровските депутати в Учредителното събрание през 1879 г., първият министър-председател и министър на вътрешните работи на Княжество България Тодор Бурмов, първият български офицер – военен министър майор Константин Никифоров Попконстантинов и първият габровски генерал Никола Петров, Станимир Станимиров – ректор на Българската семинария в Цариград, секретар на Св. Синод и директор на Народната библиотека, краеведът и дарителят д-р Петър Цончев, кметовете на града).  

Почти половинвековния период от историята на града от 1944 г. до поредната голяма политическа промяна в края на 80-те години на ХХ век е отразен подобаващо в илюстрованата хроника и мобилната експозиция-изложба.

Верни на избрания подход към миналото на град Габрово – да показват най-важните събития и представителни личности от всички области на обществения живот – съставителите ни представят съществени моменти от икономическото, политическото и културното развитие на  Габрово през т.нар. „социалистическа епоха”.

Отразени са важните политически и стопански промени (установяването на новата власт на Отечествения фронт, изграждането на нови предприятия като трикотажната фабрика „Буря” и Държавния машиностроителен завод „Янтра”, завода за металорежещи инструменти „Болшевик”, обединяването на кожарските предприятия в завод „Димитър Благоев” и на национализираните вълненотекстилни – в ДВТК „Георги Генев”, изграждането на електротелферния завод, на ТЕЦ – Габрово и язовир „Хр. Смирненски” през 60-те години), големите проекти в строителството (откриването на общински родилен дом, на училищата „Цанко Дюстабанов”, „Митко Палаузов” и „Ран Босилек”, на плувния комплекс през 1957 г. и на новата автогара в края на 1960 г., Първа градска поликлиника и Окръжния народен съвет през 1972 г., изграждането на тролейбусна мрежа през 80-те години), културните промени и  международните контакти (откриването на общинския народен театър с премиерата на „Хъшове” през 1945 г., но и събарянето на габровския девически манастир „Свето Благовещение” през 1959 г., новата художествена галерия, открита през 1962 г., пускането на първия телевизионен ретранслатор в м. Петкова нива през 1963 г., първата седмица на хумора в Габрово през май 1965 г., новият куклен театър, астрономическата обсерватория и планетариума).

Последният тематично-хронологичен цикъл в илюстрованата хроника и мобилната експозиция-изложба е свързан с четвъртвековния период на промени и преобразования, който преживяваме от края на 1989 г. до наши дни.

Без да се увличат в политически и идеологически пристрастия, авторите са решили една много трудна задача – да покажат, разбира се, според тяхното експертно мнение, най-важните и представителни за поредния български преход лица и събития.

Тук, както и в предходните етапи от историческото развитие на града, са кметовете на Габрово; видни габровци, свързани с управлението, образованието, културата и спорта; забележителни прояви, места и паметници (осветените нови параклиси -  „Св. Петка” – 2000 г. и „Св. Пантелеймон” в габровската болница – 2005 г., църквата в АЕК „Етър”, първият фестивал на духовната музика и първият международен панаир на народните художествени занаяти в АЕК „Етър”, през 2003 г., новата музейна експозиция в реставрираната сграда на ул. „Николаевска” 10, откриването на паметниците на д-р Петър Цончев през 2007 г. и на Пенчо Семов през 2012 г., първото издание на международния фестивал на комедийния филм „Смешен филм фест” през 2010 г., първото национално честване на Шипченската епопея през август 2011 г., откриването на Интерактивен музей на индустрията и на постоянна експозиция в Дечковата къща – 2014 г.); представителни за високия авторитет на Габрово в страната и чужбина високопоставени български и чуждестранни гости на града (посещението на руския патриарх Алексей и на българския Максим в Соколския манастир през 1994 г., посещението на президента на Бразилия с габровски корени Дилма Русеф през октомври 2011 г.), новите инфраструктурни проекти с европейски средства.


Професионално и подходящо структурирана и с богато съдържание, при това представено на три езика, илюстрованата хроника и експозиция-изложба „155 години Габрово град” има широко приложение и огромна аудитория. Тя ще предизвика интереса на всички родолюбиви габровци, но и на любителите на историята и българското минало от други краища на страната. Ще бъде полезно средство за обучение на младите поколения, необходимо допълнение към съществуващите учебни помагала, в които няма много място за краезнание.

Успешно реализираният проект „155 години Габрово град” показва, че бъдещето е в сътрудничеството между културните и образователните институции, които с подкрепата на местните и държавните власти могат успешно да показват културното богатство на града и региона в страната и чужбина и така да допринесат за създаване на модерна и съответстваща на богатото ни културно-историческо наследство съвременна представа за България.

Всъщност илюстрованата хроника и експозиция-изложба „155 години Габрово град” няма край, защото животът тук продължава и нашата хроника може да има още много издания след пет, десет или петдесет и пет години, когато същият или други екипи от професионалисти и родолюбци ще представят развитието на Габрово през годините и вековете.

Надявам се, че и след време, както днес, всеки любознателен читател на хрониката или посетител на изложбата – все едно дали е габровец или не – ще може да възкликне „Този град е любов, този град е вдъхновение, този град е съдба.
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ГАБРОВО
Автор: РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ГАБРОВО

Брой публикации: 47 аудио, 6 видео, 88 новини

Виж всички публикации на автора »

Слушай още

 
Култура ON-AIR се финансира от програма Култура на Община Габрово.
Проектът се реализира от фондация Граждански форум.