10.07.2016г. | 17:14ч.
ЧУЙТЕ ЕДНА ИСТОРИЯ ЗА ПРЕДАТЕЛИ И ГЕРОИ, ЗА СПАСЕН ОТ ПЛАМЪЦИТЕ ГРАД

На 13 май 1876 година е арестуван и изправен пред Търновския извънреден съд Иван Поппетков Гъбенски. Присъдата - смърт чрез обесване, е произнесена, въпреки опитите на двамата българи – Теодоров и Аврамов, членове на съда, да го спасят. Иван Гъбенски е обесен на 15 юни 1876 година. По същото време са изпълнени присъдите на войводата Цанко Дюстабанов и Еким Цанков, председател на революционния комитет в Габрово.

Кой е Иван Гъбенски и защо се връщаме към него 140 години след гибелта му? Историята, свързана с тази значима за тогавашното габровско общество личност не е еднопластова.

Героизъм и предателство се преплитат на фона на революционната история на българското общество от последните години на Османското управление. Една чудесна възможност да се напише сценарий за филм. Продукцията би могла да бъде с толкова съвременни ефекти, че да привлече младата публика и да я накара да почувства гордост от своята родова принадлежност.

Дали си даваме сметка, че главните герои в този филм също трябва да са млади хора, повечето под 30-годишни. Дали Иван Гъбенски е мислил, че неговото тефтерче ще е основен източник за живота му, дали е предполагал, че след повече от век историците ще описват габровското общество на базата на водените от него записки?

Даниела Цонева от Регионален исторически музей – Габрово държи тефтерчето на Иван Гъбенски в ръцете си, вглежда се в личния почерк и печата на свещеника, заклел четата на Цанко Дюстабанов и разказва увлекателна история с трагичен край. Тефтерчето носи много съдържание, което може да се раздели на три тематични кръга.


Първият предоставя сведения за селищата, които като свещеник е обслужвал. Вторият разкрива ролята на православния храм „Успение Богородично”, от който са раздавани помощи на бедни хора. Иван Поппетков Ненчов (според други Николов), по известен днес като Гъбенски, е роден през 1842 година в колиби Враниловци, ученик е на Поп Неофит Георгиев Соколски.

Предполага се, че Иван Поппетков е завършил габровското класно училище и е бил ученик на Тодор Бурмов (по-късно министър-председател на България и първи министър на вътрешните работи). Богослужение и църковно пеене той учи при монахиня Теофана при църковната килия към храм „Св. Троица”.

Гласът на младия Иван е толкова впечатляващ, че габровските първенци му предлагат да бъде ръкоположен за свещеник. Това става през 1866-та. Десет години Иван Гъбенски свещенодейства в осветената с негово участие църква „Успение Богородично”.
Най-ранното събитие от тефтерчето на Иван Гъбенски е от 1868 година, а последните записки са от 1873-та. Съботковци, Кметовци, Велковци, Раденковци, Цвятковци – това са селата, които е обслужвал Иван Поппетков Гъбенски в качеството си на свещеник.

От тефтерчето можем да разберем какви са били имената, характерни за българското общество от онова време.
С красив почерк той описва рода на Димитър Драгньов – Рада, Пена, Стойно, Деша, Нено, Иванчо, Пенка, Тота, Стойка, Драгньо. Това са български имена, чрез които се продължава родовата линия. Името се предава от баба на внучка, от дядо на внук, от баща на син или от майка на дъщеря. Детето се кръщава с цялото име на предшественика и това ясно личи от този толкова интересен и ценен исторически документ, останал от Поп Иван Гъбенски”.

Увлекателен е този разказ на Даниела Цонева от Регионален исторически музей - Габрово, който пренася назад във времето към историята на свещеник Гъбенски, изпълнена с героизъм и предателство.

Поп Иван Гъбенски не е бил член на революционния комитет в Габрово. Да, вероятно е симпатизирал, подпомагал е по свой начин дейността му, но не е станал част от организацията. Той е заклел четата на войводата Цанко Дюстабанов и това е единственото известно негово антидържавно действие. А как е станало известно то на властите? Издават го габровските чорбаджии, същите които 10 години по-рано го назначават за свещеник, заради ангелския му глас.

Разказът на Даниела Цонева няма как да не ни върне към „Под игото”, където Иван Вазов не пропуска да подчертае, с голямо омерзение, спасителната роля на чорбаджи Йордан Диамандиев и Кириак Стефчов, които спират османската потеря да подпали Бяла Черква.
Същата роля играят и габровските първенци след въстанието през 1876 година. На 11 май в габровско пристига Фазлъ паша, а местните чорбаджии събират известна сума и му я дават. Така спасяват Габрово от разруха. Фазлъ паша е командир на Дунавската армия и е изпратен в региона след избухването на бунта. Първенците подписват един документ – махзар, с който молят пашата да „спаси града” и му предлагат парите.

„Предполага се, че точно те правят достояние на властите каква роля е изиграл Иван Гъбенски. Тогава са извършени и арестите на учителите, на Цанко Дюстабанов, на Еким Цанков”.

Въпреки тези факти, историкът Даниела Цонева споделя, че не може да се тълкува ситуацията в двете й крайности – от едната страна предатели, от другата герои. Да, историята не е проста наука, в която са важни само фактите, датите, имената. Ако успееш да се потопиш в епохата, нещата доста се размиват, а всеки има своите причини да предприеме определени действия.
„Не бих ги разделила на такива две крайни групи. Защото в същото време габровските чорбаджии мислят за съхраняването на Габрово, независимо че това може да се тълкува и като запазване на собствените им имоти. От друга страна са бунтовниците, които са тръгнали против империята, за да възстановят българската държавност, да помогна чрез политическо освобождение да се развие страната ни”.

За да покаже, че нещата не са само черни и бели, Даниела Цонева ни предлага да се върнем още по-назад във времето.
През 50-те години на ХІХ век бащата на Цанко Дюстабанов, известен габровски чорбаджия е обвиняван, че е против четата на Капитан Дядо Никола.

Липсват извори, но се смята, че Христо Дюстабанов действа в полза на властите и това пречи на четата да разгърне действията си. Колко хора си дават днес сметка, че Цанко Дюстабанов също е чорбаджия и член на съда (по подобие на днешните съдебни заседатели)?

Едно тефтерче, на век и половина, стана повод да се върнем в революционната епоха. Как записаното от Поп Иван Гъбенски е стигнало до нас?


През 70-те години на ХХ век има решение на комунистическата власт в Габрово, според което църквата „Успение Богородично” да стане музей. Свещениците, между които и поп Антон (съпруг на Зелената попадия Елисавета Попантонова), решават да съберат архива и да издадат два тома, посветени на историята на храма.

Те пишат на наследниците на свещеници от църквата. По този повод братя Гъбенски предоставят пазеното като много скъпа реликва тефтерче на баща си Иван Поппетков.

Поп Антон взема тефтерчето и го носи със себе си, за да го запази от унищожение. До смъртта му тефтерчето се съхранява в дома, където е живеел, а след това дъщерята го предава на Красимира Чолакова, днес директор на Регионален исторически музей - Габрово, чрез която тази светиня попада в архивите на институцията.
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ГАБРОВО
Автор: РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ГАБРОВО

Брой публикации: 43 аудио, 6 видео, 88 новини

Виж всички публикации на автора »

Слушай още

 
Култура ON-AIR се финансира от програма Култура на Община Габрово.
Проектът се реализира от фондация Граждански форум.