23-каратова златна апликация от Габрово е включена в най-голямата изложба, представяща културата на бронзовата епоха
През май 2000 година диригентът на Габровски камерен оркестър Иван Стоянов, любител-планинар, изкачва връх Голям Кадемлия в Стара планина. Дали музикантът подозира, че ще стане откривател на изключителна ценна находка. Древната 23 каратова златна апликация се подава от снега. Иван Стоянов я взема със себе си, за да я дари по-късно на Регионалния исторически музей в Габрово. Отказва приемлива за времето си сума, която по-голема институция му предлага за находката.
До 28 януари апликацията може да се види в изложбата „Злато и бронз: метали, технологии и контакти в Източните Балкани през бронзовата епоха“ в Националния археологически музей в София.
Изложбата е продължение на представената през май в Музея за история на изкуството във Виена експозиция „Първото злато. Ада тепе: най-древният златодобивен рудник в Европа“ и е посветена на българското и австрийското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.
Толкова голяма специализирана изложба, представяща културата на бронзовата епоха, с два пъти повече експонати от виенската, не е правена досега. Времевите рамки на периода между 3500 и 1100 г. пр. н.е., когато българските земи имат много контакти със средиземноморски и африкански култури.
„Избирани са само елитни експонати от цялата страна. От Габрово участват две ценности – златната апликация и една чуко-брадва.”, разясни археологът Росен Йосифов.
Златната апликация е от 13 век Пр. Хр. В изработката й се наблюдава влияние от Микена.
Чуко-брадвата е открита в местността Горнова могила и също като златната апликация е от бронзовата епоха.
Тя също е древен и ценен експонат. Може да се каже, че е тракийска. В самата изложба в София габровските експонати са разположени точно до Вълчетрънското златно съкровище.
Росен Йосифов каза, че от Регионален исторически музей-Габрово е дадено съгласие да се направят съвременни изследвания, чрез които да се установят подробности за тези ценности. Например – златото за апликацията от кой регион е. Съвременната апаратура и активната работа със специалисти от Германия и Австрия позволяват това.
До 28 януари апликацията може да се види в изложбата „Злато и бронз: метали, технологии и контакти в Източните Балкани през бронзовата епоха“ в Националния археологически музей в София.
Изложбата е продължение на представената през май в Музея за история на изкуството във Виена експозиция „Първото злато. Ада тепе: най-древният златодобивен рудник в Европа“ и е посветена на българското и австрийското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.
Толкова голяма специализирана изложба, представяща културата на бронзовата епоха, с два пъти повече експонати от виенската, не е правена досега. Времевите рамки на периода между 3500 и 1100 г. пр. н.е., когато българските земи имат много контакти със средиземноморски и африкански култури.
„Избирани са само елитни експонати от цялата страна. От Габрово участват две ценности – златната апликация и една чуко-брадва.”, разясни археологът Росен Йосифов.
Златната апликация е от 13 век Пр. Хр. В изработката й се наблюдава влияние от Микена.
Чуко-брадвата е открита в местността Горнова могила и също като златната апликация е от бронзовата епоха.
Тя също е древен и ценен експонат. Може да се каже, че е тракийска. В самата изложба в София габровските експонати са разположени точно до Вълчетрънското златно съкровище.
Росен Йосифов каза, че от Регионален исторически музей-Габрово е дадено съгласие да се направят съвременни изследвания, чрез които да се установят подробности за тези ценности. Например – златото за апликацията от кой регион е. Съвременната апаратура и активната работа със специалисти от Германия и Австрия позволяват това.
Слушай още
20.09
