17.02.2016г. | 14:05ч.
БОРИС БОРИСОВИЧ ПАЗИ СПОМЕНИ ОТ ПЪРВИТЕ ОПИТИ ДА СЕ СПРЕ НАСТЪПЛЕНИЕТО НА КОМУНИЗМА

Независимо дали ни се вярва или не, но сред нас все още живеят хора, които помнят, че е имало истински отпор срещу настъплението на комунизма. Не става въпрос за българския му вариант, който е малко по-късно проявление на тази политическа система.

Сред нас все още има хора, чиято памет съхранява автентичната история на първия опит да се спре комунизма.

Понякога очите на Борис Борисович сякаш не виждат това, което се случва около него. Пред погледа му минават картини от отдавна водени битки в защита на каузи, които днес имат своето историческо значение.

Борис Борисович е син на белогвардеец. Такива в габровския край са останали още 5-6 души. Спомените за генерал Врангел Борис е слушал от своя баща, който като студент в Швейцария напуска медицинския университет в Базел, за да се върне в родината и да се сражава във войските на белогвардейския пълководец срещу червеноармейците.

"Англичаните ги предават и баща ми бяга в България, където е настанен в севлиевския полк. Там е медицинско лице", разказва спомените от семейната история Борис. Ирония на съдбата е да избягаш от комунизма, да успееш да се устроиш, да създадеш семейство и след години отново да срещнеш комунизма. Така става със Симеон -  бащата на Борис.

Три дни след 9 септември 1944 година в дома на семейство Борисович пристигат комунисти и търсят отговорност от бащата за неговата съпричастност към съпротивата срещу съветската власт. Борис тогава е на 15 години.

Той си спомня, че при обиск в къщата им откриват портрет на императорското семейство на Русия.

"Унищожиха го и ни предупредиха, че ако бъде намерено още нещо ще последват репресии", разказва Борис Борисович.

Може да звучи смешно днес, но тогава властта национализира велосипеда на 15-годишния младеж, синът на белогвардейския войник на ген. Врангел. След няколко месеца колелото е върнато, но за да се случи това се налага ходатайство на човек, близък до тогавашната власт.

В началото на 50-те години на миналия век семейството е изселено от дома си в покрайнините на Габрово. Причината била съпричастността на майката на Борис Борисовеч към известната Зелена попадия - земеделската народна представителка, Елисавета Попантонова.

Борис пази спомен за гъвкавото поведение на някои руски граждани, живеещи в България. За да получат привилегии, те забравят защо са емигранти и стават комунисти. Семейството му не е сред тях. Симеон Борисович участва обаче, активно в културния живот и заедно с Александър Керков е един от създателите на първия състав за свирене на джаз в Габрово.

Белогвардеецът Симеон Борисович Шапиро, бащата на Борис Борисович, никога не вижда родителите си, след своето бягство от Русия. Борис прави опит в по-късни години да открие свои роднини с фамилията Шапиро в родния им град Харков. Но се оказва, че с тази фамилия там има над 100 000 души.

По-късно животът отново, може да се каже неизбежно в онази система, среща Борис с несправедливости. Той работи в пощите и успява да уличи тогавашни висши служители, че отклоняват парични средства от пенсии и каси. Един от такъв бил готвен за партиен секретар. Преместват го в друг град и отново го слагат начело на комунистическа структура.

"Такъв е животът", разсъждава Борис Борисович, един от малкото останали хора с ясен спомен за първия опит за съпротива срещу налагането на световната комунистическа система.
DarikNews.bg
Автор: DarikNews.bg

Брой публикации: 17 аудио, 4 видео, 47 новини

Виж всички публикации на автора »

Слушай още

 
Култура ON-AIR се финансира от програма Култура на Община Габрово.
Проектът се реализира от фондация Граждански форум.