23.08.2020г. | 13:02ч.
Вера Цанева – жената със златни ръце

Очите на Вера Цанева говорят много. В тях се усеща лека меланхолия, но не и тъга. Жената пази знание и практикува умения, до които хората в далечното минало достигат заради труден живот.

Нека си представим България през войните от началото на ХХ век! Мъжете са на фронта, върху жените пада цялата отговорност за издръжката на семейството – най-често многобройно. По-голямата част от населението живее в селата. Трудът е свързан с обработването на земята и с отглеждането на животни. Големи български писатели оставят незабравими описания на този труден живот, а разказаното в прекрасните им текстове е преживяно от майката на Вера Цанева. Езикът, използван в разказите е красив. Животът, който описват – много труден.


От майка си Вера научава, че когато имаш малко ресурси, всяко нещо влиза в употреба. Но българката не е само практична, тя е творец. Предметите, които създава с ръцете си, служат в бита, а в същото време са украсата на оксъдно обзаведения дом.
Вера израства в такава среда. Станът, на който се изработват рогозките – килими или черги от царевична шума, е вертикален. Същият като в музей „Етър“, казва тя.

Вера Цанева изучава история, преподава в училище, става част от екипа на Националния музей на образованието в Габрово. През тези години етнографията присъства по-скоро теоретично в тези етапи от живота й. Чак когато се пенсионира, тя открива, че е съхранила видяното в своето детство. Решава да се опита да изработи предмет от царевична шума. Веднага й става ясно, че ръцете й помнят и я водят.

В къщата в село Смиловци, където често пребивава Вера Цанева, не само са запазени много предмети с етнографска стойност. Като музеен работник, тя създава своя експозиция и я представя по много интересен начин – използвайки различни помещения и самото дворно място.

На 22 август в музей „Етър“ Вера Цанева представя как се тъче и плете в царевична шума, известна в Габровско като беленица. За рогозката, която е започната на вертикалния стан, се изисква опит и майсторство. Другите предмети, които Вера Цанева създава с царевична шума могат да се ползват и за украса, и за практически цели. Така е научена, да съчетава полезното с приятното. Разбрала го е от хора, преживели бедността, донесена от войните.


Вера Цанева не само демонстрира, но и въвежда посетителите в музей „Етър“ в реалната ситуация, която добре познава. Разказва за обработката на земята, за засяването, отглеждането и обирането на царевицата, за обелването на кочаните. Тяхната шума служи за храна на животните, за изплитане и изтъкаване на рогозки и други предмети от домакинството на хората.

Шумата се изсушава на слънце, за да не мухляса и се съхранява в чували на сухо място. Преди да се започне работа с нея, се потапя във вода с нормална температура, от което омеква. Дървените предмети с остри върхове, които Вера Цанева използва като помощни средства, предизвикват интереса на наблюдаващите я. Преди време чужденка иска един от тях, но настоява не за нов, а за използван.

Вера е свързана с хората от своето минало – особено с майка си, отишла си рано от този свят. Заради трудния живот, който живее – смята Вера. Най-силният проводник на тази връзка е работата с царевична шума. Практикувайки днес занятие, което е характерно за един отминал период, в който хората живеят много, наистина много трудно, Вера Цанева усеща, че се свързва с енергиите на своите любими същества. Затова с истинска любов плете и тъче с царевична шума. Затова и предметите, които изработва, създават уют?


Вера Цанева не само помни наученото, не само иска да го предаде на по-младото поколение. Тя усъвършенства и надгражда своите практически умения. Едно малко чукче й служи да омекоти формите, да накара всяко нещо да си дойде на мястото, да бъде удобно, красиво и завършено.

Участието на Вера Цанева в демонстрацията на плетене с царевична шума – беленица, е част от проекта „Майсторе, покажи ни своя занаят“, който музей „Етър“ реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд култура.

„Майсторе, покажи ни своя занаят“ започна на 20 юли с теренно проучване, по време на което бяха посетени различни населени места от региона на Централна Стара планина. В разговори с представители на местните общности бяха открити хора, запазили знания и умения в създаването на предмети от растителни материали.


Вера Цанева плете и тъче с царевична шума. Прави рогозки, различни съдове, пана за украса. Ако практикуваното от нея бъде запазено и се намерят последователи, това занятие би могло да се практикува професионално, тъй като съществува интерес и има пазар за реализация на продукцията.   

Как се плетат кошници
ТИХОМИР ЦЪРОВ
Автор: ТИХОМИР ЦЪРОВ

Брой публикации: 206 аудио, 55 видео, 313 новини

Виж всички публикации на автора »

Слушай още

 
Култура ON-AIR се финансира от програма Култура на Община Габрово.
Проектът се реализира от фондация Граждански форум.