03.07.2015г. | 14:29ч.
ДАРИТЕЛИТЕ НА ДХС: МЕЖДУ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА И ЗЛАТНИТЕ КОЛЕКЦИИ

Когато говорим за дарителството и имаме пред себе си примера на Музея „Дом на хумора и сатирата”, заслужава да отговорим на въпроси като: защо даряват ДХС, кои са дарителите, каква политика води Музеят по отношение на дарителството и дарителите.

Ще спомена няколко примера от последните няколко години – големи изложби и дарители, както и Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата, като един от източниците за попълване на фондовете чрез дарения.


дарение на Емил Попгенчев

Темата за дарителството в наши дни е все така важна и актуална: ако историята на редица световни и български музеи и галерии започва със значими дарителски жестове, за много от съвременните музеи и галерии даренията са един от важните източници да попълват своите колекции.

Подобна мисия се възлага и на различните клубове на приятелите на музеите (например, в РИМ – Русе, Стара Загора, Смолян и РЕМ – Пловдив). Музеят „Дом на хумора и сатирата” (МДХС) учреди свое Общество за хумор на народите с Международна фондация „Хумор на народите” още през 1989 г. (на 20 май, по време на Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата), което по-късно се трансформира в Сдружение „Хумор на народите”.

Готвейки се за 25-годишнината на институцията, бе сформиран през 1996 г. Кръг на деловите съмишленици на Дома на хумора и сатирата (ДХС), в чийто състав влизаха успешни ръководители на фирми в града, директори на банкови клонове, но не се стигна до юридическа регистрация. На него се възлагаше изграждане на взаимноизгодни контакти за осъществяването на непосредствена добротворна дейност в полза на Дома.

Живеем в динамично време, когато се налага да се съобразяваме с бързо променящи се политически, икономически, социални и културни реалности не само у нас. Благоприятното в случая е, че стъпваме на традицията, на добрите практики дори от недалечното минало, колкото и това да не е достатъчно.

Търсейки новите политики в развитието на културните процеси, не бива да пропускаме, че формираме нагласи и моделираме образци за идващите след нас, които трябва да поемат щафетата в едно благородно дело като дарителството.

През 2010 година в Габрово бе отбелязана 150-годишнината от обявяването на селището за град. В Музея „Дом на хумора и сатирата” цялата дейност бе посветена на юбилея, а той, от своя страна, привлече дарителите по един по-особен, емоционален начин.

Така в Огледалната зала се появи скулптурната композиция „Габровска котка”, любопитен паметник на символа на габровския хумор, дар от двама габровци д-р Тодор Шандурков и Георги Балабанов – автори на идеята и на пластиката. В своето удостоверение за дарение, разположено в непосредствена близост до котката, те доверяват: „Истинското богатство на един човек се измерва не с това, което е придобил за себе си, а с това, което е съумял да даде на другите.

Въодушевени от добрите стари габровски традиции, с радост даряваме тази котка-талисман на Дома на хумора и сатирата по случай 38-я му рожден ден и във връзка със 150-годишнината от обявяването на Габрово за град. Надяваме се Веселата къща да осигури на котката добър подслон и ведро настроение, за да радва тя всички габровци и гости на града.

С това дарение допълваме колекцията на Дома с още един символ, който олицетворява предприемчивия и закачлив габровски дух. Средствата, събрани в касичката на Габровската котка, да послужат за подпомагане на разностранната дейност на Дома на хумора и сатирата.”

В тези думи се съдържа отговорът на важния въпрос: защо даряват ДХС? И отговорът не е само един: и двамата габровци са свързани с ДХС (познават колекциите му и сега „допълват” и дообогатяват символите); чувстват се следовници на добрите спомоществователи-габровци, превърнали града в проспериращо средище на възрожденската просвета, култура, занаяти, за да стигнем до периода на индустриализацията (когато Габрово е наричан „българският Манчестер“).

Усещането за принадлежност е предпоставка за бъдещи добротворни дела в полза на значими обществени каузи, гаранция, че днес традицията има своите достойни и верни следовници. Не се съмнявам, че сега 155-годишнината също ще отприщи дарителството към художествените музеи в града.

Защо даряват не-габровци? Явно изпитват респект към дейността на Музея, убедили са се от контактите си (понякога само епистоларни), понякога кратки (по време на откриване на Международното биенале или при посещение), че институцията заслужава доверие, има последователна политика към авторите от близо и далеч, познава, уважава, цени и популяризира тяхното творчество.

Ето какво пише до директора на Дома известната българска графичка Галина Павлова след откриването на своя изложба в галерия „Видима”, Севлиево (април 2013): „Радвам се, че направих тази изложба толкова близо до Габрово, съвсем близо до ДОМА, с който ме свързва не само дългогодишното професионално сътрудничество, но и усещането за топлина, духовен диалог и усмихната ведрост”.

С тези редове тя благодари на директора на Музея и останалите представители на Дома, споделили празника й. В 20. Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата „Габрово 2011” Г. Павлова спечели за свой плакат наградата на МДХС – плакет „Светът е оцелял, защото се е смял!”, и още тогава бе поканена да превърне наградената творба в представителен плакат за 21.издание на международния форум през 2013. Така чрез корицата на каталога на Биенале-2013 плакатът й в нов вариант достигна в 44 страни по света.

Много вълнуващ е контактът между ДХС и г-н Ив Гинярда (роден 1924 г.) от Франция. Всичко започва с размяна на писма и материали от и за прочути европейски карнавали. Представяйки визуално и исторически отделни карнавални традиции в Европа, Гинярда с много емоция споделя свои преживявания, опит, знания, обогатява и своите, и нашите колекции. От всеки ред на всяко негово писмо усещането е за среща с много топъл и близък човек. Да, това е поредно доказателство, че хуморът и всичко, свързано с карнавалния живот, градят приятелства, а не изграждат бариери. Подобни контакти са много ценни в съвременните мултикултурни пространства.

Още едно дарение от карнавалист, което възхити и респектира габровци, а вече и гостите на М ДХС. Това е карнавалният костюм на Кралицата на сърцата от „Алиса в страната на чудесата”, подарен специално за Дома и изложбата „Да живее карнавалът!” от притежателката му, г-жа Илсе Ютерспрот, тогава (2012) кмет на приятелския Аалст. Карнавалната изложба е като магнит за хората, вълнуващи се и участващи в магията, наречена карнавал. Често туристи след посещението й изявяват желание да дадат своя дял за обогатяването на колекцията, като изпратят „нещичко” (цитат по памет, от среща с турист ) от своя край, също известен с карнавала си, но непредставен в залата.

дарение на Емил Попгенчев

През 2012, по време на гостуването на швейцарска изложба – карикатури от Михаил Щайнер и документална - за историята на списание „Небелшпалтер”, реализирана в партньорство с приятелския ни град Тун, гостите дариха цялата колекция постери и поеха ангажимента да попълнят липсващите течения от списанието за библиотеката на Дома.

През 2012 г., посещавайки ДХС, руската писателка, художничка, журналистка, бард и изобретателка Светлана Савицкая, развълнувана от видяното в изложбените зали, обеща да направи дарение за т.н. Детска зала (изложбата „Планета Габрово”), което осъществи през лятото на 2013 г. Нейните кукли-марионетки, още преди да станат музейни експонати, „заиграха” в ръцете на деца, участващи в летния проект на ДХС „Клуб ПРИ ХИТЪР ПЕТЪР”.

Тук списъкът би станал доста дълъг, ако изредим само малка част от крупните дарители и дарения от последните десетина години, но няма да подмина два интересни примера на традиция в личното дарителство.

От близо три десетилетия датират контактите с италианския карикатурист и дизайнер Серджо Кавалерин, много преди да направи самостоятелна изложба в залите на Дома и да се срещне с екипа на музея в Габрово (2010), винаги информира за свои изложби в Италия и изпраща албумите към тях, както и книгите, които илюстрира. По подобен начин се развиват и контактите със Стане Ягодич, словенски художник, писател, карикатурист, фотограф, график, член на Асоциацията на словенските дизайнери, на Съюза на асоциациите на словенските изящни изкуства, той редовно изпраща на Дома свои издания.

Заслужава внимание солидният том със спомени, озаглавени „Орбис Артис. – Реконструкция на отминалото време, пространството, живота и духа 1943-2004. Истории, свидетелства и документи, писма, цитати, презентации, диалози, разсъждения, анализи, коментари и отзиви”, и включващи изключително ценна и многообразна информация на тези близо 800 страници голям формат.

Да, много често даряват Дома не през рациото, а през емоцията, като това също е заслуга на ръководството и екипа на Музея. Съпричастността е взаимна – тече и в двете посоки.

Ще припомня само две изложби, организирани в юбилейната за Дома 2012 година. През цялата година бяха представяни „Златни колекции на ДХС”, специална поредица от изложби с най-доброто от фондовете.

Една от запомнящите се „Златни колекции” бе замислена като почит към дарители през годините. Чрез нея ръководството и екипът на музея изразиха – още веднъж – по тържествен и запомнящ се начин своята признателност и удовлетворение от сътрудничеството си с творци от всички жанрове на комичното изкуство, свързали името си с институцията и чрез своите дарения.

Затова и изложбата бе наречена „...За да те има и след теб дори!...” Посетителите видяха 62 произведения на 15 автори-дарители от Австрия, България, Германия, Дания, Корея, САЩ, Турция, Финландия и Япония. В колекцията бяха застъпени носители на Голямата награда на МБХСИ „Златен Езоп (Кумнам Бек, Корея), Юджи Хирацука (САЩ), Кацуро Накаи (Япония), Джан Гьокнил (Турция), Берхард Холеман (Австрия), Георги Чапкънов (България).

Друга „Златна колекция” пък запозна с творби на 40 майстори на комичното в живописта, карикатурата, графиката и скулптурата, също дарители в основната си част.

В края на юбилейната 2012 година МДХС с удовлетворение обобщи: основният музеен фонд се попълни с 883 нови художествени творби, бяха получени 267 дарения от 78 дарители.

Ще спомена част от големите колекции, попълвани през годините от дарения: Емил Попгенчев, Тодор Цонев, Румен Скорчев, Спартак Паскалевски (България); Бернхард Холеман (Австрия); Кацуро Накаи, Сусумо Ендо (Япония); Кумнам Бек (Южна Корея); Мигел Барбоса (Португалия); Кристина Лехтонен, Пека Лоири (Финландия); Михаел Щройн (Швейцария);Юджи Хирацука (САЩ); Джан Гьокнил (Турция) и редица други карикатуристи, живописци, скулптори...

Темата за дарителството в ДХС изисква да се отдаде дължимото на Международното биенале, което си остава надежден източник за попълване на фондовете на музея. Само от 21. издание (2013 г.), са получени дарения от 544 творци. На 22. Международно биенале (2015) 486 творци са дарили своите произведения на Дома.

Това е реалност, която дава кураж на работещите в институцията, че техните усилия по изучаване, издирване, събиране и популяризиране на произведенията на смеховата култура на народите не остават напразни и неоценени. Всеки музей/галерия може и трябва да търси добрата връзка със своите автори (и почитатели), да я пази и развива, за да бъде тя плодотворна не само днес, но и в бъдеще. Опитът на МДХС го потвърждава.

Венета Георгиева-Козарева
Музей „Дом на хумора и сатирата“
Габрово

Предаването е реализирано от радио Култура ON-AIR в изпълнение на проект "Габрово - град с минало, град с бъдеще" на Фондация "Граждански форум". Проектът се реализира с финансовата подкрепа на програма "Култура" -  2015 към Община Габрово.  


 
ТИХОМИР ЦЪРОВ
Автор: ТИХОМИР ЦЪРОВ

Брой публикации: 179 аудио, 40 видео, 273 новини

Виж всички публикации на автора »

Слушай още

 
Култура ON-AIR се финансира от програма Култура на Община Габрово.
Проектът се реализира от фондация Граждански форум.