КАК ЧРЕЗ ЛИЧНИТЕ СЪДБИ МОЖЕ ДА СЕ РАЗКАЖЕ ИСТОРИЯТА НА ГАБРОВО
ДАНИЕЛА ЦОНЕВА, ИСТОРИК, РИМ-ГАБРОВО
Едно дарение, направено от проф. Владимир Божилов на Регионален исторически музей-Габрово, тепърва ще предизвиква интереса на широката общественост. 99 копия на фотографии, 28 пощенски картички с лични текстове и послания, изпращани от различни градове на България и 9 документа се съдържат в това дарение.
Родът Божилови очевидно е бил с традиции по отношение на името Владимир. Освен дарителят, който е д-р на медицинските науки, Владимир се казват баща му и неговия дядо. Роден през 1933 година, дарителят Владимир Божилов е представител на българската професионална емиграция в Полша през първите години на комунистическата власт.
Пред историка Даниела Цонева, която обработва дарението му, той разказва, че има ясен спомен от влизането на немските танкове в Габрово по време на Втората световна война, а по-късно и от слизането на партизаните от Балкана. Каквото и да се говори след падането на комунистическия режим за спорната масовост на партизанското движение, в спомените на малкото момче партизаните са изглеждали многобройни.
Домът на семейството е бил разположен в района на гарата в Габрово, а част от старите фотографии показват мястото, такова каквото малко наши съвременници го помнят – слабо населено, незастроено и без познатите днес улици.
Родът на Владимир Божилов е със забележително присъствие в габровското общество от ХІХ и началото на ХХ век. Това става ясно от разказа на Даниела Цонева.
Баба му Надежда, родена през 1881 година, по бащина линия е Мацкова, а по майчина – Сирманова. Разбира се, първата ни асоциация е с днешния квартал Сирмани. Сирманови е много известен габровски род. Христо, Сава и Йеротей Сирманови – четник на Цанко Дюстабанов, учител и военен. Тримата братя са заемали с достойнство обществените поприща, на които са се оказали в своя живот.
Родът Мацкови също е свързан с освободителното движение в габровско от 70-те години на ХІХ век. Бащата на Надежда – Христо Мацков, е един от последните четници, видели войводата Цанко Дюстабанов жив.
Поборници, опълченци и доброволци в Сръбско-българската война от 1885 година –такива са членовете на двете семейства.
Най-старата снимка, която може да се види в Дарението на проф. Владимир Божилов е от 1895 година. На нея са Йеротей и съпругата му Анастасия. Най-късната фотография представя времето, когато е открит монумента на връх Шипка. Годината е 1934-та, а месецът – август. Лична снимка, чрез която семейството е запаметило отиването си на Шипка.
Трудно ни е да си представим днес каква подготовка е била необходима за едно такова пътуване през 30-те години на миналия век. Това си е била истинска екскурзия, а придвижването се е извършвало с животинска сила.
Пощенските картички, които присъстват в дарението съдържат много лични данни. Може да се види гимназиалната улица, позната днес като Априловска, общ изглед от Габрово, картички от Трън, Русе, Стара Загора, Велико Търново и други български градове. Някои от текстовете са трудни за разчитане, но ако човек свикне с почерка може да разбере интересни неща за семейните отношения. Бащата на дарителя, например, има топло отношение към своите синове. Когато е извън Габрово, той им пише и ги напътства на разбираем за тях език. Васил - братчето на Владимир, получава картичка, чиито текст е едновременно напътстващ, утешителен и съдържа родителско обещание – „Да не плачеш, а да слушаш майка си. Като се върна, ще ти купя играчки”. Васил е бил около 7-8 годишен, когато получава картичката.
Без интернет, без телефон – едно странно от днешна гледна точка време. Връзката със семейството е ставала с писма и картички. Бащата Владимир пътува много по професионални причини – и у нас, и в чужбина. Някои от картичките си той надписва във влака, докато пътува и чрез тях отправя към близките си много лични послания, изпълнени със загриженост и любов.
Голяма част от снимките са свързани и с Надежда – бабата на дарителя, която е родена през 1881 година и е активна деятелка на кооперативното движение в България през първите десетилетия на ХХ век, което добре личи в самото дарение.
Една снимка ни връща повече от век назад във времето. На нея са съпругът Владимир, самата Надежда, майка й баба Мария Сирманова и сина Васил (същото онова момче, на което в картичка му е обещана играчка, ако слуша майка си).
Интересна е и снимката, която показва квартал Падало (около сегашното общежитие на гарата в Габрово). Адресът на семейната им къща е „Кенали” 26. Историкът Даниела Цонева все още не може да уточни, дали става въпрос за сегашната улица „Станционна” или „Заменхоф”. Тя е проучила, че Кенали е село около Битоля, където се водят сражения през Първата световна война.
„Има вероятност името да е свързано с този епизод от историята, тъй като в битки на завоя край река Черна има загинали габровци”, коментира Даниела Цонева, която има намерение да проучи задълбочено тезата си.
Христо Сирманов
Едно дарение, направено от проф. Владимир Божилов на Регионален исторически музей-Габрово, тепърва ще предизвиква интереса на широката общественост. 99 копия на фотографии, 28 пощенски картички с лични текстове и послания, изпращани от различни градове на България и 9 документа се съдържат в това дарение.
Родът Божилови очевидно е бил с традиции по отношение на името Владимир. Освен дарителят, който е д-р на медицинските науки, Владимир се казват баща му и неговия дядо. Роден през 1933 година, дарителят Владимир Божилов е представител на българската професионална емиграция в Полша през първите години на комунистическата власт.
Пред историка Даниела Цонева, която обработва дарението му, той разказва, че има ясен спомен от влизането на немските танкове в Габрово по време на Втората световна война, а по-късно и от слизането на партизаните от Балкана. Каквото и да се говори след падането на комунистическия режим за спорната масовост на партизанското движение, в спомените на малкото момче партизаните са изглеждали многобройни.
Домът на семейството е бил разположен в района на гарата в Габрово, а част от старите фотографии показват мястото, такова каквото малко наши съвременници го помнят – слабо населено, незастроено и без познатите днес улици.
Родът на Владимир Божилов е със забележително присъствие в габровското общество от ХІХ и началото на ХХ век. Това става ясно от разказа на Даниела Цонева.
Баба му Надежда, родена през 1881 година, по бащина линия е Мацкова, а по майчина – Сирманова. Разбира се, първата ни асоциация е с днешния квартал Сирмани. Сирманови е много известен габровски род. Христо, Сава и Йеротей Сирманови – четник на Цанко Дюстабанов, учител и военен. Тримата братя са заемали с достойнство обществените поприща, на които са се оказали в своя живот.
Родът Мацкови също е свързан с освободителното движение в габровско от 70-те години на ХІХ век. Бащата на Надежда – Христо Мацков, е един от последните четници, видели войводата Цанко Дюстабанов жив.
Поборници, опълченци и доброволци в Сръбско-българската война от 1885 година –такива са членовете на двете семейства.
Най-старата снимка, която може да се види в Дарението на проф. Владимир Божилов е от 1895 година. На нея са Йеротей и съпругата му Анастасия. Най-късната фотография представя времето, когато е открит монумента на връх Шипка. Годината е 1934-та, а месецът – август. Лична снимка, чрез която семейството е запаметило отиването си на Шипка.
Трудно ни е да си представим днес каква подготовка е била необходима за едно такова пътуване през 30-те години на миналия век. Това си е била истинска екскурзия, а придвижването се е извършвало с животинска сила.
Пощенските картички, които присъстват в дарението съдържат много лични данни. Може да се види гимназиалната улица, позната днес като Априловска, общ изглед от Габрово, картички от Трън, Русе, Стара Загора, Велико Търново и други български градове. Някои от текстовете са трудни за разчитане, но ако човек свикне с почерка може да разбере интересни неща за семейните отношения. Бащата на дарителя, например, има топло отношение към своите синове. Когато е извън Габрово, той им пише и ги напътства на разбираем за тях език. Васил - братчето на Владимир, получава картичка, чиито текст е едновременно напътстващ, утешителен и съдържа родителско обещание – „Да не плачеш, а да слушаш майка си. Като се върна, ще ти купя играчки”. Васил е бил около 7-8 годишен, когато получава картичката.
Без интернет, без телефон – едно странно от днешна гледна точка време. Връзката със семейството е ставала с писма и картички. Бащата Владимир пътува много по професионални причини – и у нас, и в чужбина. Някои от картичките си той надписва във влака, докато пътува и чрез тях отправя към близките си много лични послания, изпълнени със загриженост и любов.
Голяма част от снимките са свързани и с Надежда – бабата на дарителя, която е родена през 1881 година и е активна деятелка на кооперативното движение в България през първите десетилетия на ХХ век, което добре личи в самото дарение.
Една снимка ни връща повече от век назад във времето. На нея са съпругът Владимир, самата Надежда, майка й баба Мария Сирманова и сина Васил (същото онова момче, на което в картичка му е обещана играчка, ако слуша майка си).
Интересна е и снимката, която показва квартал Падало (около сегашното общежитие на гарата в Габрово). Адресът на семейната им къща е „Кенали” 26. Историкът Даниела Цонева все още не може да уточни, дали става въпрос за сегашната улица „Станционна” или „Заменхоф”. Тя е проучила, че Кенали е село около Битоля, където се водят сражения през Първата световна война.
„Има вероятност името да е свързано с този епизод от историята, тъй като в битки на завоя край река Черна има загинали габровци”, коментира Даниела Цонева, която има намерение да проучи задълбочено тезата си.
Христо Сирманов
Слушай още
24.12
