14.01.2015г. | 17:23ч.
КОФАТА И ПАРЦАЛА

Цвета, дето е кръстена на всичкото цвете в гората и по полето, е висшистка. Деца учи. Учи ги на хубаво, на добро, на красиво, показва им цветовете, боите и шарките – с една дума, даскалица е. По рисуване.

Професия, дето се вика, изконна. Нали сме го учили това за изконния вкус на българката, за изконното й чувство за красота, за изконната й любов към децата и към семейството, за изконната й привързаност към традициите.
И Цвета, иска не иска, ги учи. Децата. Те не искат, тя се натиска. Изконна една такава. Колежките й викат Кети, прислужничката – Цецка, а учениците – Цветната. Всеки с мнение, всеки с творческо отношение.

А Цвета го знае. Знае, че никой не ще да става художник и че вечер край огнището се приказва само за мениджмънт и за банково дело. Знае за оня баща, дето рекъл на сина си да нарисува два вълка. “Я – рекъл, - сине, да вземеш да нарисуваш два вълка. Ама по-едри. Единият – рекъл – да изяде тебе, а другият мене, дето си парите потроших да те уча за художник.”
Така заспива Цвета, така се буди. Душата й пълна с шарено, а покрай нея – мръсно и грозно. Добре че го има Стиви. Стоимен, дето е кръстен на сто имена и от сто кладенци вода носи, та белким й угоди. Носи немски бои от Сърбия, китайски четки от Румъния, и албуми на френски импресионисти от Русия, щото тука или няма или е скъпо.

За Цвета, става дума. Да не би на него да не му се иска да излязат така, като мома и ергенин, да се пуснат полека по ларгото, да усетят как ги гледат и ги одумват, и да им стане хубаво – по-добре на хората в устата, отколкото в краката – и тя да не му приказва все за това, че завижда на чистачките в банката.

Той да запали цигара, тя да каже: “Стига си пушил, де!”, а той да отвърне като ергенин на мома: “Що не си гледаш работата!” и така, както си седят някъде, изобщо да не става дума, че от кофата и парцала в банката по-хубаво няма, че няма смисъл от деца и учителки, и че утре е пак понеделник.

Защото ще вземе да му писне на Стоимен и да рече с цяло гърло: “Аббе, що не взема...”
Култура ON-AIR представя постановката "Татул" на Драматичен театър "Рачо Стоянов", играна пред публика през 2008 година
ВЕЛИЗАР ВЕЛЧЕВ
Автор: ВЕЛИЗАР ВЕЛЧЕВ

Брой публикации: 16 аудио, 0 видео, 1 новини

Виж всички публикации на автора »

Слушай още

 
Култура ON-AIR се финансира от програма Култура на Община Габрово.
Проектът се реализира от фондация Граждански форум.