06.02.2018г. | 17:12ч.
Без семейни ценности еднополовите хора, които желаят еднополовите бракове, ще влязат и във властта

Депутатът от ГЕРБ Николай Сираков коментира Истанбулската конвенция по време на пресконференция в централата на партията в Габрово. 

Истанбулската конвенция служи като механизъм, който да настрои нашето общество към това, което се случва в момента като световни тенденции в развитието на личността. И всъщност, този документ извади от нашето подсъзнание някакви страхове. Това пречиства в момента нашето общество. И ние трябва да минем по този път. Затова и ние от ГЕРБ предпочетохме да извадим всички доказателства, за да може да се върви към правилното решение, към това хората да бъдат убедени в това, което ще гласуват политиците. Или няма да гласуват. Народният представител е представител на хората. Принципно ние от ГЕРБ подкрепяме конвенцията, но искаме тя да бъде приета от обществото. Ако говорим за тези страхове, които касаят джендър идеологията – то се вижда, че последните десетилетия ги има. Без в България някой целенасочено да е провеждал някаква политика, която законово да е по някакъв начин регламентирана. Говоря за тази джендър идеология, която всява страх и ужас. Защото има и друго тълкувание. Според мен наистина има грешка в превода, Тук трябва да се говори за социална роля на пола. Двете изначални роли на мъжа и жената са, че жената е домакиня, а мъжът е ловец. Да, обаче виждаме, че към днешна дата тези социални роли започват да се размиват и не са точно така. Жената също може да ходи на лов, жената също може да работи професии, които работи мъжа. Както виждаме най-добрите готвачи са мъжете, най-добрите стилисти са мъжете. И ако една жена има желание да работи определена професия и това изисква да стои вечер до късно и да работи по 14-15 часа, защото тя иска да гради кариера и имаме един мъж в къщи, който държи на стария стереотип и казва, че тя трябва да е в 17:00 часа в къщи, да е направила салатата и да е сложила ракията…Не трябва ли да работим върху проумяването, че нещата вече са различни? Че жените могат да не са в 17:00 часа в къщи, а да работят до 19:00-20:00 часа, ако въобще това е здравословно. И че салатата може да я направи мъжът и в това няма нищо лошо.
 
Кои са „страшните истории” г-н Сираков?
 
Това, което чувам по медиите. Това, което се казва, че е най-страшната история е размиването на биологичния пол. Че е приемливо момичето или момчето да си сменят пола. Или че е приемливо да имат друга социална ориентация. Но то факт ли е, че има такива хора? Факт е! Факт ли е, че трябва да имаме толерантност към тях? Факт е! И те са живи същества, и те са хора. Страхът дойде от това, дали в България ще се разрешат еднополовите бракове, което наистина уронва морала и семейните ценности. Против това съм и аз. Аз също съм против еднополовите бракове. От друга страна аз разбирам, че тези хора имат някакъв проблем, така са родени имат някакво разбиране. Въпросът е как обществото ще ги приеме и къде е тяхната роля. Без да им позволява да го превръщат това нещо в мода. Това видях аз като проблем. Хората се притесниха, че ще има еднополови бракове и че някой в училище ще започне да им казва, че обратната сексуална ориентация е много хубаво нещо. Ако някой може да го извади това нещо като текст и да го посочи къде го пише, на драго сърце бих дискутирал това нещо. Много интересно е това, което се случва в обществото. И то е много полезно за нашето общество. Защото ние ще се освободим от страховете си. Ние ще повярваме повече един в друг. И най-важното – ние ще заздравим морала си и ще се замислим каква ценностна система искаме да имаме. Това се случва в момента. Защото както я бяхме подкарали, лошата джендър идеология щеше да ни превземе без да сме разбрали какво става.
 
Коя е лошата джендър идеология и коя е добрата?
 
Лошата джендър идеология е тази, която казва, че е нормално половете да се разменят. И че е нормално да имаш обратна сексуална…тоест различна сексуална ориентация. И това нещо да се превръща в мода. Това е лошата джендър идеология.
 
Как се справя държавата в една такава ситуация? Как се узаконява имущество на такива двойки?
 
Аз имам различно виждане към този проблем. Проблемът не е в това дали повече хора имат обратна сексуална ориентация или дали има еднополови бракове. Проблемът е в липсата на семейни ценности. Проблемът е в липсата на морала. Ето тука е проблемът. И за мен цялото решение не минава през няколко документа. То минава през това да започнем да се уважаваме като хора, да започнем да се уважаваме като семейство, да започваме да приемаме различията на другите.
 
Какво означава „семейна ценност”? Ако се върнем доста назад във времето, към едни доста емблематични български книги – майката Султана кара дъщеря си да направи аборт, сега казваме аборт, кара я да „пометне”. Катерина умира, защото всичко, което се случва с нея е срамно и не е „семейна ценност”. (В поредица от книги на Димитър Талев дъщерята на една от героините Султана забременява без брак и майка й се опитва да скрие „срама”, въпреки опасността за живота й. Катерина наистина умира. Б.р.). Сега на кой ще му хрумне, че е нещо ненормално една жена да забременее без брак и да вземе решение без съпруг да отглежда детето си?
 
От днешна гледна точка, ако погледнем примера със Султана – точно срещу това се бори конвенцията. Тя казва, че не може да има такива стереотипи, които са наследени от миналото. Едно време е било така, сега обаче не е така. А то не е било и едно време нормално това да бъде така. А може би за времето си е било нормално. Много отдавна са се правели много аборти по „бабешки метод”. Жените много са раждали и когато не са искали вече да раждат са ползвали такива народни методи. След това идва един период, в който абортите са били законово забранени в България. След това идва свободата и се казва: „какъв е проблема да се направи един аборт?”. Сега се заражда друга мода, в която младите се интересуват повече от духовни неща. Те вече знаят, че живота, душата слиза тогава, когато сперматозоидът се слее с яйцеклетката. От там нататък модата за щастие става в тази насока тези млади хора да не желаят да отнемат животи. И да стават по-прецизни във взаимоотношенията си и като е заченала жената, ще трябва да роди и да го гледа. Това й е урокът. Тази мода ще се разрасне и ще бъде ценен човешкия живот. Защото абортът е с лека ръка отнемане на човешкия живот. Ние не сме Бог, за да отнемаме човешки живот. Да сме мислили тогава, когато сме използвали секса, който не ни е даден за удоволствие, а ни е даден за възпроизводство.
 
Зависи кой как го приема!
 
Така е, казвам какво разбирам под семейни ценности. Това е – да уважаваш живота, да уважаваш взаимоотношенията между хората, а не кариерата, например.
 
Тоест, Истанбулската конвенция поставя много въпроси, включително и този, който Вие нарекохте „лошия джендър” и от тук нататък вече се поставят едни разделения на едни, които са привърженици на „лошия джендър”, други на „добрия джендър”. И от тук нататък ще трябва да се изясни лош ли е „лошия джендър” и добър ли е „добрия джендър”. В крайна сметка след години вероятно ще се стигне до извода, че няма нито „лош”, нито „добър” джендър. Но извън разговора за духовността, тази конвенция трябва да бъде обсъждана, приета или отхвърлена сега.
 
Аз това, което съм чел – мен не ме притеснява. Аз смятам, че имам достатъчно…
 
Вие като политическа фигура, защото аз мога да се изкажа „за” или „против”, но разликата между нас е, че Вие ще трябва и да гласувате. 
 
И аз ще направя това, което ще бъде добре за обществото.
 
И то е?
 
Не мога да кажа на този етап. Ще кажа тогава, когато обществото каже какво иска наистина. Аз не мисля, че политикът е този, който трябва насилствено да спуска политиките на хората и да ги кара те да ги изпълняват. Напротив, ние трябва да умеем да слушаме хората. И това, от което се плашат най-много са еднополовите бракове. ОК! Една държава гласува и казва, че няма да има еднополови бракове. Нашата Конституция е такава и не ги позволява. Чудесно. Но ако ти нямаш в семейството здрав морал, след време, след едно поколение – като се появят еднополовите хора, които желаят еднополовите бракове, ще им дойде времето да влязат и във властта. Тогава те ще си променят всичко, така че да има еднополови бракове.
 
Аз не виждам и сега да няма такива примери във властта! Един премиер - на Люксембург Ксавие Бетел, отиде със съпруга си на среща на лидерите на НАТО. Но да оставим браковете. В обществото има много проблеми, които трябва да се изговорят. Да оставим тази конвенция. Ако хората искат да ядат просо, а Вие знаете, че не е полезно, Вие бихте ги подкрепили да ядат просо, въпреки че знаете?
 
Бих им дал информацията, че то не е полезно с доказателствата. И бих им дал свободния избор да изберат какво искат. Да го ядат или да не го ядат! Изборът си е техен. Аз не мога да ги задължа! Какво? Да им вържа устата да не ядат просо? Няма как да го направя. Ако хората предпочитат нещо, което аз виждам, че то не е добро за тях, аз бих предложил алтернатива на това нещо, което смятам. Бих предложил доказателства в едната и в другата посока. Това е един баланс между двете крайности. Едната крайност е политикът, понеже е на върха, той казва, че вижда кое е добро и кое лошо. Да каже – „Ти не ги разбираш сега нещата и прави каквото ти казвам”. И така той спуска на народа си какво да прави, без да се интересува какво мисли той. Другата крайност – Форд навремето казва: „Ако аз бях питал хората какво искат, те щяха да ми кажат по-силен и як кон. Никога нямаше да ми кажат лека кола. Защото хората не знаят какво искат. Хората не знаят какво искат с ума си означава, че не са осъзнали потребността си. Със сърцето си хората дълбоко в себе си са желали нещо, с което да се движат по-бързо. Този, който стои отгоре има възможността, шанса да чуе сърцата на хората. Да чуе тяхната неосъзната потребност.
 
И по повод конвенцията! Какво чувате Вие в техните сърца?
 
Хората искат един солиден, здрав, към този момент, патриархат. Това иска българинът в момента.
DarikNews.bg
Автор: DarikNews.bg

Брой публикации: 17 аудио, 4 видео, 47 новини

Виж всички публикации на автора »

Слушай още

 
Култура ON-AIR се финансира от програма Култура на Община Габрово.
Проектът се реализира от фондация Граждански форум.