26.10.2018г. | 18:28ч.
В ЕТЪР-а БЕ ПРЕДСТАВЕН ОБИЧАЙ, КОЙТО НЕ Е ПРАКТИКУВАН ПОВЕЧЕ ОТ 60 ГОДИНИ

Обичаят „Лъчитба”, характерен в миналото за населението на русенското село Красен, не е практикуван повече от 60 години. Споменът за него днес се съхранява от Народно читалище „Просвета – 1919”, чиито представители направиха възстановка в Етнографски музей на открито „Етър”.
 
„Лъчитбата” се прави на Димитровден, когато стопаните се събират, за да се разплатят с овчаря и да приберат овцете си.
 
Иванка Абрашева, ръководител на вокалната групата към читалището разказва, че пазарлъкът със селския чобанин става на Гергьовден. През пролетта, лятото и част от есента той пасе събраните в стадо животни от едно село. На Димитровден става разплащането.
 
„На този ден стопаните дават дължимите грошове на чобанина. Казват му кой е доволен, кой – не е. И понеже е празник – Димитровден, цялото село играе хора, пеят се песни.”
 
Песните са с много характерни текстове, в които главен герой е овчарят. Разбира се има стадо, а в сюжетната линия непременно се появява „малка мома”.

Колко малка е момата от първата песен не се споменава, но тя се загубва в гората, търсейки стадото си и на глас обещава, който я намери да го дари с „вакло овне, виторого”. Щастието се усмихва на селския чобанин, който обаче не иска агне, а самата мома, тъй като е красива.
 
В друга песен, представена в ЕМО „Етър” от вокалната група от село Красен, няколко малки моми си загубват китките, докато играят по поляните. Намира ги овчарят, на който от овце вече му е „додеяло”. Той хвърля китките на стадото с явната надежда да се отърве от него.
 
„Яжте овце, яжте. Дано изпукате. За два дни по двеста, за три дни по триста”.

Въпреки тази „благословия” те не само оцеляват, но от изядените билки стават още по-здрави и силни, размножават се, а числеността им нараства.

В третата песен е представена различната гледна точка на двамата влюбени по отношение на професионалните ангажименти на представителя на силния пол във връзката. Думите имат хумористично звучене, но в тях могат да се разпознаят доста съвременни двойки.
 
Песента разказва за друга „малка мома” – Неделя, която „залюбила вакло си момче овчарче, бащиното си аргатче”. Любила го, лъгала го, а накрая се разсърдила, че ходи с овцете, а нея забравя.
 
Песните от обичая „Лъчитба” са свързани с любовта и овцете, тъй като отразяват характерния бит на населението. Представителите на читалището са около и над 70-годишни, но не са участвали в реална „Лъчитба”. Възстановката е направена по спомени на по-възрастни хора. Днес трябва да си поне на 85 години, за да си бил на „Лъчитба”, споделят участниците във възстановката в ЕМО „Етър”.
ТИХОМИР ЦЪРОВ
Автор: ТИХОМИР ЦЪРОВ

Брой публикации: 150 аудио, 34 видео, 265 новини

Виж всички публикации на автора »

Слушай още

 
Култура ON-AIR се финансира от програма Култура на Община Габрово.
Проектът се реализира от фондация Граждански форум.