21.09.2017г. | 11:16ч.
ГАБРОВСКИ АРХЕОЛОГ БЕ ЧАСТ ОТ ЕКИПА, КОЙТО ЗА ПЪРВИ ПЪТ ОТ 40 ГОДИНИ ОТКРИ КАМЕННА ПОСТРОЙКА В ПЛИСКА

Първата българска столица – Плиска, е едно изключително интересно за археолозите място, което дава важна информация за историята ни. Разположена на 23 кв. км., тя има външен град, вътрешен град и цитадела.
 
И тази година в екипа, който прави разкопките, се включи Росен Йосифов – археолог от Регионален исторически музей-Габрово. Той разказа, че е работено на обект „Двор северно от цитаделата”.
 
Екипът е ръководен от проф. Д-р Станислав Станилов от Национален археологически институт с музей към БАН. В него влизат още: гл. асистент д-р Мариела Николова, завеждащ Средновековен отдел към Национален исторически музей и Станислав Иванов, специалист от музея в Шумен.
 
„Първата българска столица все още крие своите загадки”, коментира Росен Йосифов.
 
Успява ли, с работата си тази година, екипът да разкрие за съвременността някоя от тези загадки?
 
Да, при това не една.
 

„В Плиска всичко е културен слой. Дълбочината му е около три метра и е сложно да се работи. Съоръженията се откриват само по техните очертания в пръстта. Понякога землените пластове се сливат и едва забележима разлика в цвета ги разграничава.”
 
Археологът уточнява, че първите сгради в Плиска са дървени. В конструктивни ями се полагат греди, които носят върху себе си постройките. Така са строени дори представителните сгради.
 
„Преди известните камении дворци на Крум и на Омуртаг, в които има тронни зали, са строени дървени сгради. Открити са множество ями, но се проучиха и тайни ходници – подземни проходи, които отвеждат от всички страни на цитаделата. Тръгват от ханския дворец и от други места.”
 
След 40 години в Плиска отново е открита каменна сграда. Оказва се водохранилище, с градеж, подобен на използвания за същото съоръжение вътре в цитаделата. Останали са и части от водопровода.
 
Според Росен Йосифов водохранилището е от периода, когато Плиска вече не е столица.
 
В края на 9 век Преслав е обявен за столица и се строи като копие на Константинопол. Но Плиска остава също важен център.
 
При разкопките това лято са открити множество следи – керамика, от набезите на печенезите от онова време.
 
Намерен е и оловен печат – моливдовул. По него се виждат букви и кръстни знаци.
 
Забележително откритие е и втората намерена в България бронзова ръка, която е поддържала свещник. Тя има желязно рамо и добре моделирани пръсти, в които се поставя свещника. В света досега са известни няколко такива ръце – едната е в Мюнхен, другата е в Крим, третата в Силистра и сегашната е от Плиска.
 
 
Габровският археолог смята, че е голяма привилегия за работиш с експертите от екипа, реализирал разкопките в Плиска. Още като младеж той се присъединява и почти всяко лято е там.
 
Разкопките са скъпа инвестиция, реализирана от държавата. Трите български столици – Плиска, Преслав и Велико Търоново, дават най-много информация за развитието на държавността ни. В Плиска проучванията са най-сериозни, но в Преслав – все още не.

Парите, които в България се дават за разкопки са най-малко, повече се влага в консервация, а най-голяма сума е необходима за социализацията на един обект с историческо и културно значение. Това означава той да бъде поддържан и достъпен за туристи. 
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ГАБРОВО
Автор: РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ГАБРОВО

Брой публикации: 46 аудио, 6 видео, 88 новини

Виж всички публикации на автора »

Слушай още

 
Култура ON-AIR се финансира от програма Култура на Община Габрово.
Проектът се реализира от фондация Граждански форум.