14.09.2016г. | 13:44ч.
​ЕДИН „ВЪЗПИТАТЕЛЕН ШАМАР" ЩЕ НАКАРА ДЕТЕТО ДА ОСЪЗНАЕ КОЙ Е ШЕФЪТ

Много често се чуват критики за нивото на учениците в България. Дори като се замислим основната новина по матурите е: „подобрили ли сме анти-рекорда за най-много двойки”? 

Спор няма, че децата днес са много по-различни като поведение от тези дори от преди 10 години, както съответно и те са по-различни от тези преди тях и т.н. Лесно е да се каже от страна на родители или учители „децата не ни слушат“, но в крайна сметка кой е виновен за това ? 

Нормално и редно е всеки да отговаря за себе си, но когато си научен на смартфони и таблети от ранно детство, другите неща не са ти толкова интересни. Така че може би не е достатъчно да кажем „технологиите промениха поколението“, а може би трябва да се замислим „кой им даде достъп до тези технологии“. 

Важно е един проблем да се гледа от няколко гледни точки, защото рядко има само един виновник, а обикновено е поредица от различни фактори. Когато един родител купи на детето си телефон, таблет, лаптоп или каквото и да е, хората започват да сочат с пръст и да казват, че ги глезят, а когато не го направят, хората казват, че ги лишават. Това несъзнателно поставя нормалните майки и бащи под натиск „трябва ли да им вземем това, грешка ли ще е“ и т.н. и точно тогава хората допускат грешки. 

Като най-често се случва това да им дават неограничен достъп до технологиите и забравят да ги изградят като хора, да ги възпитат. Така че от една гледна точка, родителите трябва да поемат част от вината, а не да казват „в училище на нищо не ги учат“. Това е трудно, защото младежта днес не уважава по-големите и по-възрастните от тях, както хората от преди 10 години дори. 

Преди 10 години много рядко можеше да се види някой да се „отговаря“ на хора дори с 1 година по-големи от тях, а да не говорим пък на родителите си. Когато уважаваш достатъчно майка си и баща си и те са те научили на обноски, ти уважаваш и учителите си, но в днешно време свободата, която притежават младите е пагубна. Малкото ограничения, които получават са „да не стоят толкова време пред компютъра“, а честно казано дори не знам дали родителите посягат на децата си. 

Естествено не става на въпрос за сериозен бой, но за един „възпитателен шамар“, който да накара детето да осъзнае кой е шефът и защо трябва да го слуша. Когато го възпиташ по един подобен начин работата на учителите изведнъж ще стане по-лесна, защото, когато каже „не прави това“ детето ще е свикнало да приема тези заповеди, вместо да казва „я си гледай работата“. 

От друга страна обаче учителите също трябва да се адаптират, аз не съм професионалист в тяхната област, но те са. Те трябва да намерят начин да комуникират с днешните деца, а не да го правят все едно разговарят с деца от преди 20 години. Трябва да се промени нещо и в тяхното поведение, което да накара учениците да имат интерес и да ги слушат повече, а не да се стига до там, че в междучасията децата да обсъждат „колко скучно им било“ или „колко скучен им бил някой учител“. Нужна е някаква промяна в комуникацията  ученик-учител. 

Други хора, особено по-младите, биха обърнали внимание на друг проблем, а именно – какво учат децата днес. Ако трябва да сме честни повечето неща в учебниците са ненужни. Това може да изглежда като доста крайно изказване, но кому са нужни например сложни математически уравнения или нещо друго, което ще се окаже неприложимо за 99% от учениците. 

Тук отново трябва да кажа, че не аз съм човекът, който да им казва какво и как да променят, но може би, ако намалят броя на безсмислените неща, които се учат по повечето предмети и се фокусират върху нещо друго, може би и интереса на децата ще се повиши. Естествено обаче, ако някой иска да специализира по химия, физика, математика или който и да е предмет, трябва да му се предостави възможност, но нека това бъде по избор? 

Вместо да се принуждават всички, може би трябва да им се даде избор, особено в по-горните класове, когато вече материалът започва да става по-сложен, а децата вече могат да разсъждават за себе си. 

И кой знае, ако някой се престраши да направи някаква подобна промяна, родителите стегнат децата си още, когато са малки и учителите променят манталитета си, за да общуват по-лесно с младите, може и да се надяваме на нещо.

Автор: Цветомир Христов
 

Слушай още

 
Култура ON-AIR се финансира от програма Култура на Община Габрово.
Проектът се реализира от фондация Граждански форум.