21.02.2017г. | 07:01ч.
ОТ ИДЕАЛА НА ЛЕВСКИ ЗА ЧИСТА И СВЯТА РЕПУБЛИКА, СЕГА МАЙ ИМАМЕ САМО РЕПУБЛИКАТА

Христина Богданова, пра-пра племенница на Апостола на свободата Васил Левски, посети Габрово ден след като бе отбелязана 144-та годишнина от обесването му. По време на срещата си с ученици от Националната Априловска гимназия тя показа част от косите на Левски, които той реже, когато се отказва от расото. Преди тази среща, в Регионален исторически музей-Габрово, тя видя ножчето на Левски, което се съхранява и бе обявено за ценност на месец февруари. 

Има ли място в България, където да не откривате нещо, което е останало от Апостола?
 
Била съм на доста места и видях, че хората най-малкото съхраняват истории, свързани с негово преминаване. Пазят се спомени, разказани от техните прародители. Повечето от тях не са записани в официалната литература, но хората си ги пазят, съхраняват и предават.
 
Коя е най-интересната история, свързана с Апостола, която сте чували?

 
Много ми е трудно да изведа „най”. Всяка една история дава щрих от образа. Ние много си говорим за него – и като малко дете, което играе на улицата, и за ученическите му години, и като юноша. Изобщо за нещата, които са го вълнували, не само като революционер, но и в общуването му с неговите другари. Това, с което е завладявал хората е песента. Историите са много, няма как да отлича една.
 
Песента „Вятър ечи, Балкан стене”, която е любима на Апостола, е създадена по повод Габровското въстание от 1862 година.
 
Тя е била любима и на Гина. Това се пази като спомен в родовата ни памет. По спомените на една от нейните внучки, София, баба й намирала утеха в тази песен. Нощем, когато тъчала. София разказва, че тя пее ли пее, а като погледнеш изтъканото – мокро от сълзи. Това са били малкото моменти, когато си е давала воля да изрази своята мъка. Панайот Хитов го описва така: „Не кушаше ни ракия, ни вино. Имаше само две страсти – свободата на Отечеството и народната песен, на която той беше истински майстор.
 
Не може да не са Ви питали за очите Ви (очите на Христина Богданова са големи и сини, напомнят очите на Левски)! Неговите ли са?
 
Чисто антропологично – не. Но приликата, заради сините очи, заради русата коса, светлото лице…Визуално има прилика, действително. Може би има и символика в това. Първият ми спомен е свързан с него. Аз съм израснала с един от неговите портрети. Много преди да разбера, че това е Левски, аз съм играла и тези очи са ме следили. Има символика във всичко това.
 
Как се чувствате, когато по телевизията дадат българския държавен глава и зад него е портрета на Левски?

 
Магнетични са му очите, независимо че гледат от портрета. Трудно е да ги гледаш директно, защото знаеш, че има много ясни послания.
 
И ако твоите не са ясни, е трудно, ако са ясни, вероятно не е!
 

Да, но във втория случай няма да имаш нужда да го сложиш на стената. Много мъдрост има в нещата, които направил, написал и говорил. Ако човек има желание да ги приложи, има какво да си вземе. Тъжното е, че в днешната действителност сякаш няма подобен интерес. А той го е казал: „С живота на 7 милиона българи си играем, трябва много внимателно да се пипа. От малък така е възпитаван – да уважава различието, защото то е ценно и диета да сме заедно, като единствената възможност да намерим правилния път и да го извървим по един наистина достоен начин. Простичко е. Въпросът е да поемеш отговорност и да си дадеш сметка, че твоето собствено благополучие минава през благополучието на всички останали. В дългосрочен план никой не е прокопсал от това, че самоцелно се вкопчва било то във власт, било във възможности за сметка на другите. Левски е учен в уважение към Бога, но най-вече към Човека. Така са ги учели в семейството. Моята пра-пра баба Яна е била наказвана от баща си да не лазарува, защото е прередила едни хора на чешмата. За морала на родителите на Васил Иванов Кунчев това е било немислимо, възприемало се е като неуважение. Напоследък покрай отбелязването на годишнината от гибелта много се задава този въпрос: „Има ли го Левски днес”? Аз наистина смятам, че във възможностите на всеки от нас, ако спазваме някои основни принципи, като уважение към другия, зачитане, приемане на различието, куража да поемаш отговорности, то ситуацията ще е много по-близо до оная мечтана чиста и свята република. Защото сега май я има само републиката.  
Darikradio.bg
Автор: Darikradio.bg

Брой публикации: 42 аудио, 1 видео, 1 новини

Виж всички публикации на автора »

Слушай още

 
Култура ON-AIR се финансира от програма Култура на Община Габрово.
Проектът се реализира от фондация Граждански форум.