27.05.2016г. | 16:36ч.
САМО ИСТИНСКИТЕ ЦЕНИТЕЛИ ИЗПОЛЗВАТ ДНЕС ГАЙТАН ЗА ОБЛЕКЛОТО СИ

Ако имате желание да се научите на един от традиционните за габровския край занаяти – гайтанджийството, това може да стане в събота и неделя, 28 и 29 май, в ЕМО „Етър”. Димитринка Илиева, която е известна с уменията си в работата с гайтан ще обучава посетителите в музея. Това ще стане в Гачевската къща, разположена над коларо-железарската работилница близо до църквата в музея.

След 1826 г. армията на Османската империя станала редовна и това дало тласък на развитието на гайтанджийството като занаят. Поръчките били основно за униформите на войниците. Гайтани се ползвали и в българските народни носии. С времето хората започнали да носят друг тип дрехи и на майсторите им се наложило да пренастроят производството си.

„Габровките търсели гайтаните когато обзавеждали жилището си”, припомни Величка Илиева, главен уредник в ЕМО „Етър”.
По нейните думи, в Благотворително дружество „Майчина грижа” обучавали млади момичета и жени на работа с гайтан. Габровката Маргарита Караджова, която днес е близо 90-годишна, бивша учителка в Техникума по облекло е провеждала такива курсове в дружеството. Много от жените, които днес работят с гайтан се придобили уменията си под нейно ръководство.

„В началото на ХХ век габровки започнали да използват гайтана за изработването на покривки, салфетки и драперии за пердета. През 50-те и 60-те години на ХХ век се появила модата да се използва гайтан в дамското представително облекло. Мотивите можело да бъдат забелязани върху връхни дрехи, поли и елечета.

Тази мода се запазила до 80-те години. Майсторът, който работел с гайтан в ЕМО „Етър” по онова време, наред с поръчките за украса на традиционно облекло, изпълнявал поръчки за дамски тоалети, предназначени за специални случаи”, припомни Величка Илиева.
Количеството гайтани, произвеждани в работилницата на ЕМО „Етър” през 70-те и 80-те години на ХХ век е значително.

Близо до бившия паметник на Васил Левски по посока Соколски манастир съществувала гайтанджийска работилница, собственост на музея. Чарковете в нея били на ток, а след края на работния ден майсторите слизали към музея с топове гайтан на раменете си. Продукцията отивала за носиите на фолклорните състави от хилядите читалища в страната.

Днес такива поръчки са рядкост, защото се прилагат различни имитации. Гайтанът днес още се използва в изработката на облекло, но само от истински ценители. 
ТИХОМИР ЦЪРОВ
Автор: ТИХОМИР ЦЪРОВ

Брой публикации: 155 аудио, 35 видео, 265 новини

Виж всички публикации на автора »

Слушай още

 
Култура ON-AIR се финансира от програма Култура на Община Габрово.
Проектът се реализира от фондация Граждански форум.