БОЯЗЪН
Животът – тази шеметна съблазън…
Не съм готова да й се отдам.
Ръцете боледуват от боязън.
Отдавна съм пристанище за сам.
И свита мрачно в мрачния си ъгъл
се храня от солта на мисълта,
че всичките, които са ме лъгали,
са само кратък белег по плътта,
а тя е тленна и ще си отиде.
Животът е по-силен от смъртта.
Защо тогава тъй съм се зазидала
и няма я проклетата врата?!
И всеки ден умирам за отплата
да мога утре пак да се родя.
И не, не ме убива самотата,
а силата ми да я понеса!
Не съм готова да й се отдам.
Ръцете боледуват от боязън.
Отдавна съм пристанище за сам.
И свита мрачно в мрачния си ъгъл
се храня от солта на мисълта,
че всичките, които са ме лъгали,
са само кратък белег по плътта,
а тя е тленна и ще си отиде.
Животът е по-силен от смъртта.
Защо тогава тъй съм се зазидала
и няма я проклетата врата?!
И всеки ден умирам за отплата
да мога утре пак да се родя.
И не, не ме убива самотата,
а силата ми да я понеса!
27.01
