13.10.2015г. | 13:36ч.
ЕСЕНИТЕ БИВАТ ДВА ВИДА

  Вид първи /когато те има/  
 
Есен с коси на момиче –
руси, с червени отблясъци,
с вплетени нишки обичане –
струйнали, топли пясъци.
 
Есен с лице от злато,
с прелестни очертания,
щедра на аромати –
ширнали се желания.
 
Есен без капка претенция,
че предвещава зима.
Слънце в бакърени менци –
есен, в която те има!
 
   Вид втори /когато те няма/   
 
Есен по-тъжна от майка,
изгубила своето чедо!
В скобите, /след запетайката/ –
спомени за слънчогледи…
 
Есен на мъртвите птици,
на изгорелите къщи.
Под черта: „Злите езици
казват, че не съм същата”!
 
Есен на тъжните хора –
хляб за добрите поети.
В ъгъла, до прозореца,
някой се учи да свети.
 
Есен с хронична умора
в шампионата за смели.
В дъното на коридора –
плетачката на дантели…
 
Есен. Море от болка.
В него – самотен сал.
На сала – аз. /Какво толкова!?/ –
Фабрика за печал!
 
ЕЛЕНА ХРИСТОВА
Автор: ЕЛЕНА ХРИСТОВА

Брой публикации: 34 аудио, 6 видео, 3 новини

Виж всички публикации на автора »

Слушай още

 
Култура ON-AIR се финансира от програма Култура на Община Габрово.
Проектът се реализира от фондация Граждански форум.