23.06.2018г. | 07:30ч.
„ЛЕКАРСТВО СРЕЩУ РАК" Е КНИГА, ПОСВЕТЕНА НА ЯНА МАКСИМОВА - ЕДИН ОТ ДВИГАТЕЛИТЕ НА КУЛТУРНИТЕ ПРОЦЕСИ В ГАБРОВО

Елена Христова предлага „Лекарство срещу рак". Това лекарство се отпуска без лекарско предписание. Въпреки това, за да получите най-добри резултати от лечението, Вие трябва внимателно да спазвате инструкциите за употреба на ЛРС (ЕлЕрСи).

„Лекарство срещу рак" може да се използва в неограничени количества. „Лекарство срещу рак" се нарича най-новата книга на Елена Христова. На 21 юни тя бе представена в Регионална библиотека „Априлов-Палаузов" - Габрово.

Книгата е посветена на един от двигателите за развитието на културата в Габрово - издателят Яна Максимова. За приятелството си с Яна и за решението да издаде тази дълбоко емоционална и истинска книга разказа Елена Христова пред гостите, повечето от които имат свои лични преживявания с Яна Максимова - главени герой на книгата.

„Здравейте всички, благодаря ви че сте тук, благодаря и на Анелия за всичко, което каза, направи задачата ми още по-трудна, но пък …не ме уби, а нали всичко, което не ни убива ни прави по-силни.

Ако ви кажа, че дълго съм мислила какво и колко да ви кажа днес, ще ви излъжа. Не беше дълго. Бях си наложила да не мисля, докато не наближи. Сещате се сами защо. Мисля от два дни и ето какво измислих.Успешен жилищен проект е пред Акт 16vesti.bg

Да ви разкажа за приятелството си с Яна чрез книгите, които създадохме заедно и от това да извлека поне по едно важно послание от книга. Защото за мен тази среща ще има смисъл само тогава, когато освен че си спомним за Яна с радостно и топло чувство, с благодарност, за това че сме я познавали, с обич и топлина, успеем да постигнем и нещо друго.

Искам тази среща да ви провокира, да ви накара да се замислите и в някаква степен да ви промени. Ако сте забравили колко важно е да обичате – да ви припомни, ако сте се забързали за някъде – да ви накара да спрете поне за миг, да видите с нови очи човекът до себе си, да отделите непременно време за приятелите си, да звъннете на майка си, или на децата, които са далеч.Да бъдем благодарни, че имаме дом, храна и чиста дреха. Че живеем в мир, че виждаме слънцето сутрин и луната преди да заспим…И това, което ни изпълни след всичко казано, помислено и сторено днес да е ЛЮБОВ!

На тази среща ще говорим за любов – безгранична, всеотдайна, всеопрощаваща. Ще говорим за приятелство, за себеотрицание, за дълг, за прошка. Аз лично ще го направя с убеждението, че това е по-важно от всичко друго за което обикновено говорим – за пари, коли, дрехи, апартаменти, за футбол, за политика, за роми, за социално слабите, за силните на деня, за комшията, за шефа!

И така. Ще ви представя книгите като етапи от човешкия живот. Ето първата книга, която направихме с Яна. Книгата, която ни запозна. Мисля, че е романтична, в нея има нещо сладко като детство, има пърхане на пеперуди, прилича на влючване.

Тя е плод на нашето запознанство, на първите ни усещания една към друга и на първите ни откровения. Яна ми предложи да напиша писмо и аз го написах, аз й предложих да има снимки и тя се съгласи, към снимките фотографът ни – Венци Симеонов добави своя поглед, дизайнерите сложиха щрих от себе си, издателството изпълни поръчката професионално, чисто, майсторски бих казала. И книгата стана.

По важното дойде след това, когато организирахме представянето. Тогава получих първите си уроци от Яна. Тя мислеше мащабно, смело, дръзко дори. Тя не се задоволяваше с малко, тя държеше на детайлите, тя изискваше от себе си и другите, покачваше степента на сложност в задачите, които си поставяше, довеждайки ги до точка, която на моменти усещах като пределна, но всъщност е била съвършено точната, премерена граница, до която е трябвало да стигнем.

На представянето Яна не дойде. Не дойде, защото за първи път тогава болестта я отне от мен, а истината е, че точно когато се запознахме тя беше преборила рака и бавно, но сигурно беше започнала да се връща към живот.

На представянето на провглеждане получих първото си писмо от Яна.  Чак сега гледам на това като на знак – какво ще ни свързва и дели някой ден. Тогава изпитах само дива радост, че макар и само с писмо, надраскано на някакъв шарен лист, изпросен от сестрата в инфекциозно, Яна е до мен. В зала, която събра над 200 души. За представяне на книга – това си е адски много публика.

Посланието от първата книга и запознанството.

Не се страхувай да искаш повече. Мисли мащабно, прецизирай детайлите. Намери начин и в най-невъзможната ситуация да бъдеш до приятеля, до човека, до любимия.

Четири години по-късно направихме тази книга. Ако първата беше нашето детство и романтична младост, то тази бих нарекла страст – плътна, контрастна понякога черна, понякога червена, лъскава, тежка, просмукана до край във всичките ни сетива.

С тази книга ние стигнахме до етапа на зрялост в нашите отношения, на осъзнаване колко много значим една за друга и колко лесно е когато си с точния човек да си смел. Ние с Яна бяхме коренно различни, но когато работехме бяхме като едно цяло.

Беше като магия и повярвайте не мога да го обясня по друг начин освен с една дума – съвършено. Никога нищо не е накърнявало нашите отношения, нашата цялост, нашето единомислие и единодействие. Ако аз съм била черното, тя е била червеното в тази книга, но само двете заедно можеха да дадат такъв резултат.

За да съм откровена ще добавя – двете заедно плюс нещо трето. И не нещо, а някой – някой, който дръзна да разрови черните ми мисли и от тях да извади онези части, които светят, някой който показа не само на света, но и на мен самата, една друга Елена, която пише красиво за красивите неща и също така някой, който превръщаше мислите на Яна в предмети, продължаваше нейното вдъхновение и извайваше образите от словесни до материални. Благодаря на

Бога, този някой е тук с мен сега и продължава да ми помага и да превръща книгите ми в уникати. Петя! Посланието ми от тази книга. Не се страхувай да позволиш на някой да рови в теб. Не че не е рисковано, но понякаго точно този някой може да извади най-доброто от теб.Има начин да превърнеш болката си в сила. Смъртта е обещание за вечност и няма смърт, когато някой те обича.

Следващата книга е „Мида в чекмедже“. Старостта и мъдростта в нашите отношения с всички съпътстващи ги натрупвания.

Семейството, приятелите, натрупаните мълчания, с които искаш да се разделиш, спомените, с които никога няма да се разделиш, чекмеджето като символ, писмата…отново писмата, убеждението, че трябва са говорим, да не пропускаме мигове, да не отлагаме обичането, прошката….

Още една книга в която бяхме Петя, Яна и аз, извървяли пътя си една към друга, опознали се до болка, извървяли и път към себе си, готови да се раздадат на другия не до край, а до безкрайност.

И накрая идва тази книга, която ни събра днес – черно-бяла като некролог. На някой от некролозите пише помен, или на повечето…не знам. Днес не е време за помени, тази книга не е помен и спомен не е.

Мога много да говоря за това какво е тази книга – начин да обичаш, начин за справяне със страх, начин да помагаш, тя документиране, фотографиране на моментни състояния, разказ за една година от живота на…и т.н. В тази книга посланията са много. Ще ги оставя на вас, нека всеки открие своето.
 
Но аз си избирам друго – да говоря за тази книга не като край на един етап, а като начало – начало на много други книги. Ние с Яна бяхме мечтатели, тя виждаше много по-напред от мен,изпреварваше времето, аз се опитвах да я догоня, а понякога имах и добрите си дни и вървях редом до нея…

Знам как тя обичаше Габрово, как вярваше в Габрово, как работеше за Габрово. Знам как омагьосваше и вдъхновяваше хората, как правеше невъзможното възможно и за това вярвам, че най-доброто, което мога да направя с тази книга е конкурс на името на Яна Максимова за съвременна приказка.

Да, аз вярвам още, че тази книга може да донесе много на своите читатели, тя е пълна с надежда, тя е пример за всеотдайност, тя е любов в най-чистия й вид. Искам да стигне до много хора, наистина много – малки, големи, болни или здрави, богати или бедни няма значение. Всички сме равни пред смъртта, но не всички сме равни пред живота.

Яна беше от тези, които се отличават, тя изпъкваше, беше ярка и смятам, че ако изгубим паметта за нея, губим по един шанс за себе си – да бъдем по-добри хора.”
ЕЛЕНА ХРИСТОВА
Автор: ЕЛЕНА ХРИСТОВА

Брой публикации: 34 аудио, 6 видео, 3 новини

Виж всички публикации на автора »

Слушай още

 
Култура ON-AIR се финансира от програма Култура на Община Габрово.
Проектът се реализира от фондация Граждански форум.