10.11.2014г. | 16:36ч.
ОЧИТЕ МИ СА ИЗЛИНЕЛИ КРЪСТОВЕ

ОЧИТЕ  МИ  СА  ИЗЛИНЕЛИ  КРЪСТОВЕ,

с  които виждам и не виждам в мрака.

Очите ми са на върха на пръстите.

Така слепецът цветовете чака.


Очите ми са непотребни пропасти,

в  които камънак и цвете никнат,

и паяче катери се нескопосно...

Така детето с остротите свиква.


Очите ми  в  очакване осъхнаха

и  загубите ми  до сълзи  глождят.

Денят се ражда  все с  гримаса свъсена

и глутница от сенки изпровожда.

Омрежена от станиол и мигане

смъртта си слага очилата пътьом,

обърква се,  доникъде не стигнала

и  бавно чезне с отпечатък смътен.


Така, докато  с  остротите свикваме -

безоки   между очилати сенки,

животът ни с обратна стъпка бликва

и от звезда превръща се във бенка.


Злокачествено кратко се обичаме,

злокачествено дълго си мълчим.

Сърцата ни отмерват безразличие

и  дълго пари маската  на  мим.

1  октомври 2014,

Жанет Михова
ЖАНЕТ ОКТАВИАН МИХОВА
Автор: ЖАНЕТ ОКТАВИАН МИХОВА

Брой публикации: 23 аудио, 0 видео, 3 новини

Виж всички публикации на автора »

Слушай още

 
Култура ON-AIR се финансира от програма Култура на Община Габрово.
Проектът се реализира от фондация Граждански форум.