20.03.2026г. | 15:23ч.„Брифтопия“ и времето на кризите: Снежана Кръстева за изкуството, въображението и безнадеждния оптимизъм

Слушайте пълния разговор със Снежана Кръстева – куратор на изложбата „Брифтопия“

Снежана Кръстева е куратор на изложбата „Брифтопия: изкуството между кризи и въображение“, която се открива в събота, 21 март, в Музея на хумора и датирата в Габрово.

Изкуство и въображение в криза: „Брифтопия“ отваря в Музея на хумора

В началото на нашия разговор – как бихте се представили накратко?

Аз съм Снежана Кръстева – куратор на изложбата „Брифтопия: изкуството между кризи и въображение“. Освен това съм майка, жена, имам куче… и съм човек. Всичко е много приплетено – лично, политическо, социално.

Искам да благодаря на екипа на Музея на хумора и сатирата за подкрепата и смелостта. За тяхното непоколебимо разбиране, че хуморът и сатирата са двигател на културата. Културата не е само „позитивна емоция“. И негативният опит е опит – важното е да поражда мислене.

Какво означава „Брифтопия“? Нужно ли е изобщо да се обяснява?

„Брифтопия“ е неологизъм, създаден от Бегзад Нури – комбинация от „brief“ (краткотрайно) и „utopia“. Поотделно думите не са очевидни, но заедно създават нещо трето – състояние, което описваме като изкуството между кризи и въображение.

Това е много адекватна рамка за времето, в което живеем – време на постоянни кризи. В такъв момент изкуството става пространство за свобода, за експеримент, за въображение.

В какъв момент се намираме според „Брифтопия“?

В много кратък, но важен момент – достатъчен нещо да стане видимо, преди отново да изчезне. Днес големите утопии трудно работят – често се превръщат в дистопии. Но самият принцип на утопичното мислене трябва да се съхрани – способността да си представяме алтернативи. Не е нужно да мислим за 100 или 500 години напред. Достатъчно е да уловим този кратък миг на надежда. Това е активен процес. Ако загубим въображението си – тогава вече става опасно.

Защо утопиите често водят до крайности?

Когато една идея се доведе до крайност и се фундаментализира – тя става опасна. Това важи и за либерални, и за социални идеи. Историята ни го е показала многократно. Затова изкуството е важно – то разширява пространството между „да“ и „не“, между бяло и черно. То създава нюанси, задава въпроси и поставя въображението като част от критическото мислене.

Разкажете за участващите артисти. Как се събира толкова разнообразна група?

Всички творби са нови. Подбрах артисти, които работят с политизацията на изкуството – защото всяко изкуство по някакъв начин е политическо. Съвременното изкуство се отличава с осъзнаването на контекста – къде живеем, какво се случва около нас. В изложбата участват 10 художници, с различни формати: документално кино, филмово есе, пърформанс, звукови и интерактивни инсталации, фотография.

Каква е ролята на хумора в тази изложба?

Хуморът е изключително сериозен инструмент. Добрият хумор е признак на интелект. В Музея на хумора и сатирата това е особено символично – защото сатирата винаги е била политическа. Много от авторите в историята на музея са били дори репресирани заради творбите си. Важно е да не възприемаме хумора само като забавление.

Има ли обща тема между артистите?

Да – идеята за общност и солидарност. Например една от творбите включва 228 изображения на национални флагове. Те биха могли да бъдат и повече – защото разделенията са безкрайни. Но ако погледнем Земята от космоса – няма граници. Има една цялост. Това е силен образ.

Как реалността влияе на изкуството днес?

Изключително бързо. Работите се променят в движение. Говорим за войни, за Балканите, за липсата на комуникация между страните. Това неизбежно влиза в творбите. Дори филмови проекти се трансформират, докато се създават – в зависимост от случващото се в света.

Има ли място за самоирония днес?

Тя е задължителна. В момента, в който започнем да се взимаме прекалено насериозно – става опасно. Саморефлексията е здравословна – и за обществото, и за политиците. Ако ние като хора нямаме чувство за хумор към себе си – няма как да го очакваме от другите.

Какво ви дава надежда?

Това, че въпреки всичко продължаваме да си представяме бъдеще. Дори когато изглежда безнадеждно – има един „безнадежден оптимизъм“, който ни движи. И може би точно това е „Брифтопия“.

Финал – какво бихте пожелали на публиката?

Да не спира да си представя. Да не губи способността си да мисли критично. И да не забравя, че дори в най-трудните моменти има място за хумор.

Тихомир Църов и Снежана Кръстева

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на процедура BG-RRP-11.021 „Ново поколение местни политики за култура за големи общини“, Инвестиция „Развитие на културните и творчески сектори“, Компонент „Социално включване“, Национален план за възстановяване и устойчивост.