KulturaBg - logo

Музеите представят миналото, но не могат да останат застинали там

18 април е Международен ден за опазване на паметниците на културата. По принцип всеки, поне на думи, се отнася с респект и уважение към тях, призовава за опазването им, а ако има потенциал и искрено желание, се стреми да допринася това да се случва. Ще признаем, че намесата на хора, които не са специалисти много често вреди, тъй като за опазване на една недвижима културна ценност се изисква експертиза, придобита със съответното образование и сериозен практически опит.

Социалните мрежи, обаче, дават възможност на всеки да изказва мнение. Това никак не е лошо. Лошото идва, когато това мнение влияе на мненията на други. И така от непрофесионалисти с невярна преценка, но изказали се като последна инстанция, се завихрят противоречиви потоци на информация, които в крайна сметка водят до отблъскване на публиката от желанието да опознае и допринесе да се опазят паметниците на културата.

За доста хора – администратори на група в социална мрежа например, е упойващо да се усещат инфлуенсъри. И да се увличат в критичност, измисляйки си постоянно недостатък след недостатък на някой или нещо и забравяйки да погледнат собствените си несъвършенства.

Ето какво имам предвид! Цитатът е точен с всички думички, запетайки кавички, многоточия и е направен във Фейсбук по повод лазаруването на момичетата от „Училище за лазарки“ в музей „Етър“.

„Възстановките на традициите в РЕМО Етър определено са интересни и привличат голям поток от туристи! Прекрасни са лазарките, с техните шарени китки, носии, песните и танците им определено вълнуват!... Празникът се усеща като такъв, настроението е повече от добро!
Но...
Не може да не се забележат и множеството затворени работилници и дюкянчета, табелките тип "майнкрафт" направо бодат очите, "възстановените" водни съоръжения продължават да изглеждат като масова продуция на Икеа, и някак не можем да повярваме, че те са оценени като "културна ценност", никак даже... Остава горчив послевкус на нещо правено-недоправено, което е в контраст с прекрасните лазарки, които видяхме днес...“

Знаете, че всичко идва след „но-то“. Точно след това „но“ се пресъздава лично впечатление на нещо, което не е финализирано, а „майнкрафт-а“ и „продукцията от Икеа“ отдавна бяха опровергани. Но не и за автора, който, или която, като развалена грамофонна плоча повтаря едно и също. Няма нито дума за проведеното обучение на лазарките от специалистите на музея. Не се споменава дори за разширената територия, на която тези специалисти съхраняват традицията. Нищо такова не съществува в очите на пишещия поста.

През 2023 година музей „Етър“ успя да привлече 2 700 посетители за Лазаровден и Цветница. До близо 700 000 потребители на Фейсбук достигат отделните постове, посветени на Лазаровден. Няма как да отречеш този успех, но защо пък да не опиташ да сипеш една лъжица катран в кацата с меда? Човек неволно си спомня приказката на Андерсен „Снежната кралица“, която започва със създаването на едно огледало от самия Дявол. 

Текстът, във варианта от адаптацията му за аудио, записано през 70-те години на XX век, е следния:

„Слушай, започваме! Ще Ви разкажем за един магьосник и две деца. Магьосникът – това беше самият дявол. Веднъж се намираше в чудесно настроение. Той беше направил едно дяволско огледало. Всичко хубаво и добро, огледано в него се изгубваше, а грозното и лошото изпъкваше. Но бедата бе в това, че огледалото падна на земята и се счупи. Разби се на много-много частици. Едни от тях бяха толкова големи, че можеха да се употребяват за стъкла на прозорци. И лошо беше човек да гледа приятелите си през такива прозорци. Други попаднаха в очила.И тежко и горко на ония, които искаха да видят истината през такива очила и да бъдат справедливи. А някои частици от огледалото бяха невидими, дребни като ситен пясък. Ако такова стъкълце попаднеше в окото на човек, то той виждаше всичко наопаки или забелязваше във всеки предмет само лошите му страни. Но най-лошо беше, ако такова стъкълце попаднеше в сърцето на човек. Тогава то се превръщаше в парче лед“.

Доста дълъг става текстът, но все пак публикацията е за четящи хора, които искат да се информират, а не за такива, които очакват бърз разказ с няколко картинки и къси изречения. Всъщност статията едва сега започва и на 18 април – Международен ден за опазване на паметниците на културата, добре е думата да имат специалистите, които проявяват усилие да постигнат високо ниво на компетентност. В екипа на музей „Етър“ има много такива и директорът проф. д-р Светла Димитрова, която два мандата насърчава професионалното израстване на колегите си, е сред тях.

Проф. Димитрова уточнява, че недвижимата културна ценност е нещо, създадено от човека и наситено с важна символика. Това могат да са паметници, сгради с историческо значение, мостове, часовникови кули. От думите й става ясно, че разнообразието на културните ценности е голямо. И когато говори за тях, сякаш описва музея, който ръководи, тъй като на територията му е представено точно това разнообразие. През последните две години се реализира голям проект за реставрация и консервация на съоръженията в „Етър“ и дейностите все още не са приключили.

Проф. Димитрова обяснява някои от важните нюанси по отношение на културните ценности.

„Най-сложно в музея е да се реставрират водните съоръжения. Хората приемат нещата в цялост, а всъщност недвижима културна ценност е постройката. Механизмите, които задвижват съоръжението не могат да бъдат обявени за културна ценност.“

Проф. Димитрова обяснява това със Закона за културното наследство, според който културните ценности се съхраняват във вида, в който са постъпили. В случая с музей „Етър“ това би означавало водениците, гайтанджийската одая, тепавицата, точилото т.н. да не се пускат в действие. Дори да са работещи механизмите, ако са културна ценност, не могат да се привеждат в действие, а е необходимо да се гарантират определени условия – температурен режим и влажност, за да оцелеят достатъчно дълго време. Проф. Димитрова набляга, че това се отнася до движимите културни ценности

„Недвижимите културни ценности също имат режим за съхранение и той е ясно разписан. Има много хора, които смятат, че една воденица, например, трябва да се опази във вида отпреди 200 – 300 години. Да, тя би могла да бъде опазена, ако не е действаща. В музей „Етър“ съоръженията са действащи, така че ние съхраняваме недвижимите културни ценности – сградите, във вида, в който са построени или пренесени, а всички механизми и части се подменят, когато се износят, във вида, в който са били преди да се случи това износване. В този процес активно участва екип от реставратора, от компетентни хора, които казват с какъв материал и по какъв начин да се изработят механизмите.“

Отстранените механизми, ако могат да се реставрират, се запазват във фонда на музея, консервират се и се реставрират периодично. Обявяват се за движима културна ценност, ако комисията по идентификация прецени оригиналността на даден предмет и качествата му. Не всички механизми, които се амортизират при работата на съоръжението, могат да се вписват като културни ценности.

„Не е добре всеки да дава оценка за културните ценности, особено хора, чиито мнения не почиват на някаква професионална експертиза. Такива преценки биха могли да формират неуважение към музея като институция. Много хора смятат, че това е място, където влизат да се забавляват, но много малко се замислят колко трудно се поддържа един експонат и колко много пари струва това.“

Заблуждаващата информация, поднесена от коментатори във Фейсбук по отношение на културните ценности в „Етър“ би могла да е последица от некомпетентност. Откровено заблуждение е обаче твърдението, че фирма от Стара Загора създава и поставя новите табели в музея. Внушението е кристално ясно – директорът е от Стара Загора, фирмата и тя, правете си изводите! Всъщност класираната от Община Габрово на първо място в обявената обществена поръчка фирма наистина е от Стара Загора. Но следва отказ от страна на екипа й, тъй като преценява, че изискванията са много трудни за изпълнение. Това е лесно проверим факт, който обаче някак си е пропуснат. Случайно ли?

Проф. Светла Димитрова е убедена, че „Етър“ има потенциал да бъде видим и признат от водещите световни музеи и свързаните с тях организации. Нещо, което допреди седем години не  стои на дневен ред пред екипите, ръководили музея. Днес „Етър“ е активен член на много от тях и негови представители вземат участия в значими форуми, провеждани на различни места по света.

„Музеологията, както всяка наука, се развива. Ние не можем да стоим на едно място. Това, което е характерно за експонирането през 60-те години на XX век, вече е неприемливо. Никой вече не иска да влиза в едни сумрачни експозиции, където не виждаш заобикалящата те среда. Навсякъде се използва подходящо експозиционно осветление, насочващо вниманието към красотата на предметите. Ограничено е схващането, че етнографията е наука, която се занимава с Възраждането. Тя се занимава с бита в различните периоди и само един музей с богати колекции може да бъде съизмерим с водещите музеи, които виждаме в други страни.“

СЛЕДВАЙТЕ КУЛТУРА ON AIR

FACEBOOK

INSTAGRAM

YOUTUBE

TIKTOK

Сподели
ТИХОМИР ЦЪРОВ
Партньор: ТИХОМИР ЦЪРОВ

Брой публикации: 263 аудио, 218 видео, 414 новини

Всички публикации на автора »

Слушай още