Историята на Господинка (Част 2)
Във втората част на разговора в подкаста „Непречупени“ Господинка разказва как постепенно успява да изгради нов живот.
След години на трудности и отчаяние тя започва да работи – дори когато това означава да събира червеи и пиявици, които след това продава на рибари. За нея това е просто работа. Честна работа.
Човекът, с когото работи, не ѝ е началник, но тя му казва „Шефе“ – с уважение. Именно той ѝ помага да започне работа като чистачка и да си осигури по-стабилен доход.
Днес Господинка се грижи за чистотата на квартал Железник в Стара Загора. Тя обича работата си. Ако хората са доволни от чистотата – това е нейната заслуга. Ако имат забележки – тя също е готова да ги чуе.
Освен това Господинка се грижи за своето болно дете и помага за отглеждането на внуците си.
Тя живее обикновен живот – но за нея това е огромно постижение. Защото днес няма кой да я тормози.
Само спомените понякога се връщат. Вероятно няма да си тръгнат, но поне са само спомени. В началото на интервюто, което се провежда в Комплекс за социални услуги за деца и семейства – Стара Загора, Татяна Чекова слага пакет с кърпички на масата. Господинка се разплаква, когато разказва своята история. За това интервю кърпички се оказва, че не са ѝ необходими. Господинка не се разпраква този път. Може би участието в подкаста „Непречупени“ ѝ показва, че е точно такавва – трудностите не са я пречупили.
Гледайте и предишните епизоди: