27.10.2020г. | 08:54ч.
Ако на Димитровден не сте посетили музей „Етър“, имате три пропуска

Ако на Димитровден – 26 октомври не сте посетили музей „Етър“, имате три пропуска. Не успяхте да видите как се пърли гайтан, не научихте интересни факти за среднобългарската архитектура и не надникнахте във вътрешността на часовниковата кула. В края на ноември може да наваксате, благодарение на екипа на БНТ – Русе, който засне няколко часа кадри от музей „Етър“. За точните дата и час на предаването ще следим и ние и няма да пропуснем да ви уведомим предварително. За да може да видите как Събина Хунева пърли гайтан и защо се налага това. За да разберете от екскурзовода Дамян Христов, че покрив от плочи на една къща може да тежи до 32 тона. За да надникнете заедно с Анна Александрова във вътрешността на часовниковата кула.

Изграждане на сгради със скрита и открита паянта е много характерно за музей „Етър“. Изгражда се само с пълнеж от бигор и се правят две стени. Тези и други интересни факти представи екскурзоводът Дамян Христов в специално организирана за Димитровден беседа.

Среднобългарската къща, която е най-широко представена в музей „Етър“, има характерна външна стълба. Това решение е продиктувано от чисто прагматична причина – да не се отнема от вътрешното пространство на жилищната площ. По нея се стига да чардак, който може да бъде открит или закрит. В Трявна и Габрово има такива образци, които са запазени и днес. Възрожденската къща в Централна Стара планина има три помещения – чардак, къщи и соба. В някои случаи има и килер, където се съхранява храна или вещи, които не са за ежедневна употреба. Това е и мястото, където намира уединение младото семейство.

В музей „Етър“ могат да се видят и образци на обществени сгради. Такава е Кръстникколчовия хан. За разлика от други постройки с такова предназначение, на първия етаж тук не се настаняват животни, а има помещения за хора. В миналото каруците се разпрягат в двора, където остават и животните.

За посетителите интерес представляват съществуващите в музея мостове – дървен, едносводест и двусводест (пространствен). Храмът, изграден в „Етър“ е характерен за региона, затова не е голям. В строителството се използва широко камък. Има села, където къщите са почти изцяло от този материал. На практика те са с масивно строителство, но се използва и скелетно-гредовата конструкция, на практика са паянтови.

Покритието на къщите в Централна Стара планина е твърде специфично. Характерни са каменните плочи. Ако имаме четирискатен покрив, чиято площ е около 140 кв.м неговата тежест е около 30-32 тона. В малки села от региона има къщи, които са на 300 и повече години и все още се използват. Това показва професионалното ниво на дюлгерите от онзи период. Те създават характерен език, който да е неразбираем само за околните. В района на село Гостилица има такъв таен език на дюлгерите.

Екскурзоводът Анна Александрова представи интересни данни за часовниковата кула в музей „Етър“, която специално на 26 октомври бе отворена за посещение. Часовниковите кули започват да се изграждат масово в края н XVIII век. В музей „Етър“ е представена кула от град Дряново. Тамошните дюлгери са били много добри, а и там е първата часовникова кула, построена в региона. След това биват издигнати кулите в Севлиево и Габрово. В Габрово е имало майстори сахатчии (часовникари), както и специална махала – Сахатчийската.
ТИХОМИР ЦЪРОВ
Автор: ТИХОМИР ЦЪРОВ

Брой публикации: 212 аудио, 58 видео, 317 новини

Виж всички публикации на автора »

Гледайте още

 
Култура ON-AIR се финансира от програма Култура на Община Габрово.
Проектът се реализира от фондация Граждански форум.