KulturaBg - logo

„Вплетени традиции“ в музей „Етър“: Събина Хунева плете конопено въже

Събина Хунева е сред участниците в събитието „Вплетени традиции“, което се провежда в музей „Етър“ на 4, 5 и 6 септември. Близо 30 майстори ще се включат в тази най-голяма за годината проява. Представяме някои от тях.

 Снимките и видеото към тази публикация са предоставени от музей „Етър“. 

Емел Балъкчи-Шакир и съпругът й Мехмед Шакир ще направят изключително интересна демонстрация на занаята „Кошничарство“. Емела ще бъде облечена в наследствена дълга женска риза, елек с декоративни елементи и престилка със старинни орнаменти. Ризата на Мехмед също е наследствена. Облеклото му ще бъде допълнено от пояс, работен панталон в черен цвят и сарък.

 Семейството описва представянето си така:

„Разделяне на дрянови и ясенови пръчки на 4 до 8 ленти с помощта на нож. Почистване и подготовка на лентите за тъкане. Тъкането на кошница включва – полагане на основите (табан), на страничните ленти (ян кириш), самото тъкане (докума), поставяне на допълнителни пръчки за дръжките, изтъкаване, поставяне на дръжките и обримчване на готовата кошница. Цялата процедура се извършва единствено с помощта на остър нож.“

Занаятът се практикува първоначално от Мехмед, но по време на почивка неговата сръчност провокира Емел, която разказва:

„За усвояване на занаята „Кошничарство“ ме провокира необходимостта от непрекъснато общуване с природата. Родена съм в планината и детството ми премина сред нивите, гората и всичко що е създала природата. Общуването с нея дава свобода на мисълта и усещане за отчужденост от човешките зависимости.

Ако всеки опознае достатъчно добре природата и нейното богатство като знание, което предоставя безрезервно, то човечеството не би се отчуждило от себеподобните.

Занаятът усвоих от съпруга ми – майстор Мехмет Шакир. Бяхме на почивка в Бурса, в полите на панината Улудаг. Той приготвяше материали за кошници и аз самоволно заплетох кошничка по начин, по който се плетат от върба. Е, получи се, но дъното му бе неустойчиво и се заинтригувах как се полага основата. Не беше трудно да забележа, че това става, както при тъкането.

Бъдещето на плетенето с материали от дрян е неизвестно, поради факта, че дрян е трудно да се обработва и не е доходоносен. Доста ученици минаха през нас. Но дали сме намерили истинските последователи?“

С изработка на бижута от микротекстилен възел се представя Христина Младенова от Плевен по време на „Вплетени традиции“ в музей „Етър“.

„Причината да усвоя техниката „макраме“ беше безкрайните възможности за създаване на различни форми от възли“ – разказва Христина Младенова. „Самоука съм, ползвах стари броеве на вестник „Лоби Хоби“ за усвояване на основните възли. Бъдещето на моята техника е в изработването на бижута и аксесоари от микровъзли.“

По време на събитието „Вплетени традиции“ Бонка Иванова ще направи демонстрации на изработване на домашни пантофи и терлик на една кука, пробиване на стелката, изплитане на вълнената част, зашиване и украса, пробиване и залепване на подметката, пришиване на изплетената част към подметката.

„Със занаят „Художествено плетиво“ се занимавам от 7-годишна. Научих се да плета от мама и баба. Исках да мога сама да си правя дрехите. Отначало плетях за себе си, постепенно започнах да изработвам подаръци за близки и приятели.

През 2012 г. отворих собствено ателие и оттогава работя усърдно, за да утвърдя името Бонелия. Изработвам както авторски изделия, така и по желание на
клиента. Не правя компромис с качеството. Радостта в очите на
клиентите ме прави щастлива. Участвам редовно в различни панаири и
изложения на Народни художествени занаяти.

Плетените изделия са красиви и уникални, могат да се използват както
за облекло, така и за домашна декорация и затова плетивото винаги ще бъде
актуално.“

„Казвам се Марияна Захариева, живея в Търговище, по професия съм икономист. Плета на една, две и пет куки от 20-годишна. За мен това занимание е вид терапия. Плетенето на играчки – амигуруми,  започна преди 5 години. Думата идва от два японски термина „ami“ (плетени) и nuigurumi (пълнена кукла). Сестра ми ме помоли да изплета зайче за новородената ми племенница и така се „зарибих“. Научила съм се  от майка ми предимно, а по-късно от списание „Верена“. Не знаех немски език и моя братовчедка ми беше направила превод на основните понятия. Сега плета предимно по схеми на рускините. На изложението ще демонстрирам плетене на една кука на играчка, както и сглобяване на играчката. Забелязвам, че много млади майки напоследък усвояват този вид плетиво, което ме радва. Освен с плетене се занимавам с плъстене, фъкане, никога не е късно да откриеш нещо ново.“

Шарени чорапи ще плете Иванка Манолова от Хисаря. Разбира се, ще бъде облечена в народна носия.

„Когато бях малка, в къщи почти всяка вечер се събираха бабите от махалата. Едни си носеха куки и прежда, други – хурка и вълна. И започваше веселба. Аз се въртях все покрай тях и питах. Исках и за мен куки, да се науча. Майка ми също много плете и имаше търпението да ме научи. И до сега искам съвети от нея.

Плетенето на чорапи на пет куки е отколешна българска традиция, която е малко позабравена. За съжаление младите не се интересуват от занаята, а за мен това не е обикновено плетене на чорапи от естествена вълна, а живописно съчетание на цветове и орнаменти, които имат определено значение и пренасят информация за бита, светоусещането на някогашните българи, християнските вярвания, семейството, морала, човешките взаимоотношения.“

Сподели
ТИХОМИР ЦЪРОВ
Автор: ТИХОМИР ЦЪРОВ

Брой публикации: 223 аудио, 135 видео, 344 новини

Всички публикации на автора »

Гледайте още