26.11.2018г. | 13:20ч.
Международното изложение за ръчно изработени предмети „Хомо Фабер” през погледа на фотографа

Директорът на ЕМО „Етър” доц. д-р Светла Димитрова, изпълнителният директор на Регионално сдружение на общините „Централна Стара планина” и фотографът Росина Пенчева бяха единствените български представители на голямото изложение на ръчно изработвани изделие „Хомо Фабер”, което се проведе във Венеция. В няколко публикации представяме погледа на всяка от тях за това изключително голямо събитие, посветено на традиционните, редки и съвременни занаяти. 
 

Погледът на фотографа! 

 

За събитието „Хомо Фабер” Росина Пенчева научава в ЕМО „Етър“. Музеят е част от мрежата на Микеланджело – фондацията организатор, посветила дейността си на европейското творчество и занаятчийство. Решава да посети биеналето по няколко причини.  
 
Интересът й към занаятите и към процеса на изработка на изделията е първата. Той се заражда през 2013 година, когато Росина Пенчева започва да снима по темата.
 
„Втората е, че не бях посещавала Венеция. Толкова бях пленена от „Хомо Фабер”, че в крайна сметка почти не успях да видя същинската Венеция”, споделя фотографът.
Третата причина за решението да посети „Хомо Фабер” е впечатляващото ниво, на което се комуникира и представя събитието.
 
„То се оказа и абсолютно релевантно на нивото, на което беше реализирано. Следях информацията за „Хомо Фабер” и бях наясно колко висока е летвата. Освен това, много държах да видя и фотографската изложба на Сузана Позоли, показваща знаковите за Венеция ателиета (работилници и техните майстори). Имах възможността и лично да се запозная с нея.”
 
 

Присъствала ли си някога в България на събитие, което да бъде на нивото на това или поне да се доближава?
 
В България безспорно се случват събития от високо ниво, в които участват най-големите имена в дадения бранш, да. Аз съм присъствала на такива, а някои от тях съм снимала, но те са били с тесен профил и съответно – профилирана аудитория. Ако става дума дали в България има събития (изложения) за ръчно изработени изделия, организирани на нивото на „Хомо Фабер” – категорично няма. „Хомо Фабер” беше представено като безпрецедентно събитие. Следя международните инициативи по темата и наистина не съм попадала на подобно, но нямам претенцията да познавам всички събития от този род.
 

Какво ти направи най-силно впечатление и какво би могло да се пренесе като опит в българска среда?
 
В изложението имаше десетки майстори, демонстриращи занаятите си на живо – книговезане, седларство, парфюмерийство, тъкачество, стъклообработка, бижутесрство, гравиране върху кристал, емайлиране, часовникарство, рисуване върху порцелан, реставрация на експонати и други. Повечето от тях са от семейства с традиция в работа в дадения занаят и всички те работят за големи брандове като писалките Монблан, обувките Сантони, кожените тефтери Смитсън, очилата Мейсън Боне, колелетата Харли Сайкълс. Силно впечатление ми направи отношението на тези майстори към посетителите – бяха изключително любезни, достъпни и сами заговаряха посетителите, за да им разкажат са своите умения и най-вече да им покажат част от технологичния процес. Имах честта майстора на Картие лично да ми разкаже за ателието си във Франция, докато пред мен склуптурираше скъпоценни камъни за известния бижутерски бранд.  Ако преди индустриалната революция ръчната изработка е била единственият начин за производство на всякакви изделия, то в момента ръчната изработка е въпрос на избор и начин да изработиш предмет-уникат или съответно да се сдобиеш с такъв. Показанието в биеналето предмети имат добавена стойност. Те са това, което машината не може да изработи и би следвало да се отнасяме с повече уважение към хората, които ги сътворяват, да ги оценяваме повече. „Хомо Фабер” представи огромно разнообразие от материали и експертиза. От редки традиционни умения на ръба на изчезването до съвременни техники в мода, транспорт, интериор, реставрация и други. Конференцията постави въпроси като: Ако е виртуално, занаят ли е?; Занаятчийството в постиндустриалния свят; Традиционните умения срещу дигиталния свят; Бизнес моделите на занаятчийските компании и парадокса, съществуващ между атрактивността и обсебването на клиентите по занаятчийски продукти и икономическата слабост на занаятчийските компании. Впечатление безспорно ми направиха и изложбените пространства, чиито домакин беше фондация „Джорджо Чини” – уникално историческо място, от архитектурно и художествено значение, датиращо от XVI век. Например, една от изложбите беше в самата библиотека – тя показваше еволюция на формата/дизайна на вазата в рамките на повече от един век. Друга изложба показва висша мода – ръчно бродирани дрехи в нефункциониращ вече басейн. За представяне на някои от изложбите бяха умело използвани съвременни технологии. В две от тях чрез виртуална реалност може да влезеш в ателиета на майстори на редки занаяти. Относно огранизация на събитието – според мен почти всичко би могло да се пренесе в българска среда стига да се работи с добрите професионалисти каквито не липсват в България, но са малко.
 
От твоите наблюдения – такъв тип изложение как би било прието от българската публика и би ли привлякло чуждестранна, ако се реализира у нас?

 
Като формат и като тема събитието „Хомо Фабер” и Международен панаир на традиционните занаяти (който се организира от Министерство на културата, Община Габрово и Етнографски музей на открито „Етър“), са на практика доста сходни. И двете събития са международни, имат изложение на майстори-занаятчии, които демонстрират уменията си пред посетителите; имат конференция и изложби. Разликата е, че целта на „Хомо Фабер” е да запознае посетителите с детайли от ръчната изработка, да покаже едни от най-добрите изделия. То няма комерсиална цел. Входът на събитието е безплатен, а изделията не се продават – само гледаш, наслаждаваш им се и научаваш повече за изработката им. Всичко това се осъществява под патронажа на Европейския парламент. На етърския панаир една от целите е да даде възможност на занаятчиите да продадат своето производство, продължавайки традицията на едновремешните панаири. Друга основна разлика е в нивото, на което двете събития се представят, което определя и публиката. ЕМО „Етър“ планира реновиране на хотела си, който впрочем е единствения по рода си музеен хотел в страната. В началото на 2018-та приключи успешният архитектурен конкурс за преустройството му. Предстои още преустройство на най-голямата възрожденска сграда в музея – Кръстникколчовия хан, който ще преобрази и трите си етажа в изложбени пространства със съвременно оборудване и по-добри условия за представяне на изложби, филми, организиране на ателиета и други.
Ако подобри и фестивалната си зона на открито с професионално сценично оборудване, със сигурност музеят би имал необходимите условия да повиши нивото на представяне и на събитията си. Това би дало предпоставки да бъде привлечен нов таргет, да се засили и международното участие.
 
И разбира се да уточниш като каква посети „Хомо Фабер”, защото в разговора ни каза, че не си била там като фотограф!
 
Бях там като посетител, нямах професионален фотографски ангажимент.

ТИХОМИР ЦЪРОВ
Автор: ТИХОМИР ЦЪРОВ

Брой публикации: 156 аудио, 35 видео, 265 новини

Виж всички публикации на автора »

Гледайте още

 
Култура ON-AIR се финансира от програма Култура на Община Габрово.
Проектът се реализира от фондация Граждански форум.