04.11.2016г. | 05:46ч.
ПИСТОЛЕТЪТ И ПИШЕЩАТА МАШИНА НА ЕДИН ОТ КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ЛИДЕРИ - РАЙКО ДАМЯНОВ

Пистолетът и пишещата машина на Райко Дамянов, един от комунистическите лидери на България, развивал активна дейност преди 9 септември 1944 година и в първите десетилетия на комунистическия режим, представя Иван Христов, историк в Регионален исторически музей-Габрово. Пистолетът е даден на Райко Дамянов през 50-те години на ХХ век, пишещата машина е изключително добре запазена. Те се съхраняват във фндовете на музея.

Предаването за Райко Дамянов може да гледате в НА ЖИВО по Култура ON-AIR

Райко Дамянов е роден е на 23 декември (5 януари – дата нов стил) 1904 г. в село Гергини, Габровско. Член е на БКМС от 1924 г. и секретар на неговия Окръжен комитет в Габрово между 1925 – 1926 г.

Осъден е 7-годишен затвор по ЗЗД през 1927 г., но успява да избяга от затвора в Севлиево. Емигрира в Югославия, а през 1929 г. и в Съветския съюз.[1] Приет е в КПСС и в БРП (к.) от 1930 г. По време на престоя си в там завършва Академията за комунистическо възпитание „Надежда Крупская“ и се завръща нелегално в България през 1932 г.

След завръщането си е секретар на Окръжните организации на БРП (к.) в Габрово (1932 – 1933), Сливен (1933 – 1934) и София (1934 – 1935), но е осъден задочно през 1933 г. на 7,6 годишен затвор по ЗЗД. През 1935 г. е избран за член на Централния комитет на БРП (к.), какъвто остава до 19 ноември 1966 г.

През 1936 г. отново заминава за Съветския съюз. Учи в Международната ленинска школа между 1937 – 1938 г., след което е изпратен в Испания, където по това време се води Гражданска война и става член на Испанската комунистическа партия.

През 1939 г. се връща отново нелегално в България, но на следващата година е заловен и изпратен да излежава присъдите си в затворите в Сливен и Плевен. По-късно е прехвърлен и в лагер при село Вардим, Велико Търновско, откъдето успява да избяга през 1943 г.

След 9 септември 1944 г. оглавява новосъздадения Общ работнически професионален съюз (1945 – 1950), в период на който е член и кандидат-член на Политбюро на ЦК на БРП (к.), от 27 февруари 1945 до 4 януари 1948 и до 4 август 1949 г., след намаляване броя на членовете на Политбюрото от 13 на 9. След август 1949 г. е преизбран отново за член на Политбюро на ЦК на БКП[3] и остава такъв до 5 ноември 1962 г.[4] Бил е председател на 6 Велико Народно събрание между 9 декември 1947 и 21 октомври 1949 г. и подпредседател на Министерския съвет в правителството на Васил Коларов и Вълко Червенков, в правителството на Вълко Червенков и в първото правителство на Антон Югов (1950 – 1958), както и председател на Държавния комитет за строителство и архитектура с ранг на министър между 18 април 1956 до 15 януари 1958 г.

Първи заместник-председател на Министерския съвет и във втория и третия кабинет на Антон Югов (1958 – 1962) и два пъти за кратко министър на търговията. Преди това е от 23 януари 1952 до 25 януари 1954 г. секретар на ЦК на БКП.

През 1962 г. е отстранен от Политбюро и от правителството. Между 1962 – 1967 г. е председател на Славянския комитет. Умира на 17 юли 1986 г. в София, България.

Награден е с Орден „Георги Димитров“ (1953, 1959, 1963) и с званието „Герой на социалистическия труд“ (1983).
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ГАБРОВО
Автор: РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ГАБРОВО

Брой публикации: 47 аудио, 6 видео, 88 новини

Виж всички публикации на автора »

Гледайте още

 
Култура ON-AIR се финансира от програма Култура на Община Габрово.
Проектът се реализира от фондация Граждански форум.