KulturaBg - logo

Майстор с научна степен реставрира водните съоръжения в музей „Етър“

Жителите на квартал „Етъра“ в Габрово трудно биха разпознали в мъжа с резачка в ръцете и спортна тениска доцента от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ Младен Младенов. В представите на мнозина научната степен и академичната длъжност непременно вървят с костюм, риза и вратовръзка. Доц. д-р Младенов се облича и така, но не и когато участва в реализацията на важна част от толкова значим проект, какъвто е „РЕМО „Етър“ – музей за креативен туризъм“. Благодарение на този проект, уникалните архитектурни обекти в музея на открито край Габрово ще бъдат съхранени за бъдещите поколения.

Доц. д-р Младен Младенов е скулптор и преподавател в университета във Велико Търново. В качеството си на експерт е привлечен в групата за реставрацията на водните съоръжения в музей „Етър“.

На поляната пред бившето училище, сега дадено за стопанисване на културната институция, са разположени дънерите на няколко големи дървета. От тях се изработват ралупите (големи кухи дънери от дърво, използвани в миналото като тръби за вода) за двата водни струга в музей „Етър“, специфичен покрив за единия и останалите части, необходими за обезпечаване работата на тези толкова важни водни съоръжения.

Ралупите са с дължина четири и половина метра и диаметър шестдесет сантиметра. Девет метра е дължината на лакомиците – всяка от които е вада, насочваща водата към някоя от ралупите. Лакомицата е разполовен по дължина дънер на дърво. Понеже в долната част на ралупата има сифон, тя се напълва с вода и създава напор на струята.

„Възстановяваме част от водните съоръжения. По-специфичен е един от струговете, който освен отвеждаща система за вода има и дървен покрив. За него дънерите също се разцепват на две, вътрешността се „изкопава“ и, на принципа на старите турски керемиди, се нареждат върху покривната част на струга“, разказва доц. д-р Младен Младенов.

Дървото, което се използва е бук. Преди повече от век балканджиите създават водните съоръжения от същото дърво. Просто природата в Централна Стара планина го предлага в изобилие. В един от стадиите си на развитие това дърво започва да развива кухина. Предците ни я използват, за да вкарат в нея водата и да задвижат струга, чрез който изработват предмети от дърво – гаванки, танури, паници, лъжици и др.

„Това са две части. Лакомицата води водата, която достига до хралупа (наричана в Габровско ралупа б.р.), по която се спуска, достига до сифоните и се създава налягане, чрез което се завъртат пиреите  (перки с издължена като дръжка част, достигаща до плоска и по-широка повърхност б. р.). За да се направи действаща такава система, се изискват сериозни познания. От ъглите, наклоните и обемите зависи движението и силата на водата. Ако не са изчислени добре, дебитът няма да е достатъчен да задвижи съоръжението.“, обяснява доц. д-р Младенов.

„Изпитах респект, когато видях за какво става въпрос и затова не дадох веднага съгласието си да се включа в реализацията на този проект“, признава доц. д-р Младен Младенов. Предизвикателството да направи система, както някога я създават старите майстори, го провокира.

„След като внимателно проучих системата, разбрах, че вече съм правил такива неща, макар с друг характер – художествен. Намерих връзка между това, което съм работил преди и това, което мога да създам сега. Разбира се, това е една действаща инсталация, в която освен архитектура има и естетика. Досегашните дървени части на водните стругове са сериозно амортизирани. При атмосферните условия в региона, трудно устояват. Тук има големи температурни амплитуди, които водят до бързо износване.“

Доц. д-р Младен Младенов наблюдава внимателно съоръженията преди да започне реставрацията им. Дава си сметка, че работата е много специфична и трудоемка. Убеден е, че като краен резултат трябва да се постигне същото внушение, каквото имат създадените от предходните майстори.

При извършен ремонт преди около 15 години в ралупите са сложени тръби от съвременен материал. Целта още тогава е да се даде шанс на съоръжението да работи по-дълго време. Съществуват различни виждания по въпроса за този начин на подсилване на автентични съоръжения. Привържениците на стриктното придържане към традицията смятат, че намесата със съвременни материали е недопустима. Други специалисти са убедени, че ремонтите отпреди петнадесет години, когато е взето решение за осъвременено подсилване на части от съоръженията – подложените на най-голям натиск от водната сила – е обяснимо и в него няма нищо неприемливо. Изтъква се твърдение, което е трудно за оспорване, че в миналото всеки занаятчия прилага в работата си някакви новости и дори се стреми към тях.

Това не означава, че същността на дадено съоръжение ще се промени, нито, че намесата е видима за широката публика. Всъщност само специалисти могат да направят разлика – при конкретно проучване на определената част от съоръжението. За широката публика, целият този голям ремонт в „Етър“ няма да промени нищо от облика на музея. Но ще го запази, а всяко от уникалните съоръжения ще продължи да действа и да разказва за живота на възрожденските българи от етнографската група на балканджиите.

„Ако преди стотици години хората са познавали съвременните постижения, щели са да ги използват. Човешката цивилизация се развива и търси нови форми. Появата на съвременни елементи е нещо нормално. Специално за решението, взето при ремонт отпреди повече от петнадесет години, мога да кажа, че е оправдано. Това решение подсигурява функционирането на съоръженията досега.“

Освен творец, доц. д-р Младен Младенов е и професионалист с техническа мисъл, който в своята работа за музей „Етър“ се придържа точно към създадения от арх. Мария Хлебарова и реставратора Стефан Стефанов проект за водните съоръжения. Тези негови способности, познанията му към дървото дават гаранции, че реставрацията на уникалните водни съоръжения в музей „Етър“ ще бъде реализирана на много високо ниво и ще удовлетвори дори най-взискателните привърженици на старите български традиции.

По темата:

Водните съоръжения в музей „Етър“ ще запазят своята автентичност

Сподели
ТИХОМИР ЦЪРОВ
Автор: ТИХОМИР ЦЪРОВ

Брой публикации: 223 аудио, 135 видео, 344 новини

Всички публикации на автора »

Гледайте още