KulturaBg - logo

Провокациите на лендарт и кинетично изкуство

 „Момче, какво правиш в реката? Аха, редиш камъни и ги оцветяваш“ – това подвиква възрастна жена на младeж, чиито крака до над кокалчето са потънали във водите на Сивек. По-късно, когато камъните са подредени в определена форма, следваща посоката на движение на водата, много хора започват да се снимат на фона на създадената инсталация.

Младежът е Дилян Ангелов – студент в университета във Велико Търново. Участник е в тазгодишното издание на симпозиума за лендарт и кинетично изкуство КЕВИС. Автор е на една от творбите, които могат да се видят в музей „Етър“. Дилян е наредил камъни със сравнително голям размер в коритото на река Сивек, която преминава през музея, а върху горната им част е направил бели участъци. По този начин инсталацията е видима отдалече.

„Идеята ми беше с разположението на камъните да хвана естественото движение на водата. За да ги подчертая, съм сложил бял акцент.“

Дилян Ангелов изучава скулптура и за втори път се включва в симпозиума. През 2021 за първи път има възможност да направи собствена творба в музей „Етър“. Въпреки това, тя не е любимата му. Най-високо цени миналогодишната българска шевица от естествени материали, която също беше разположена в реката.

Младият творец не се обижда, ако някой от посетителите не разбира този тип творби. Разказва за лендарт и за кинетичното изкуство с голямо желание, но не очаква положителен отзвук от всеки.

Венцислава Стоянова е асистент в катедра „Визуални изкуства“ на СУ „Св. Климент Охридски“. „Основата на лендарт е природата и материалите, създавани в нея. Кинетичното изкуство е нещо, което се движи и предполага реакция от страна на посетителя“, споделя тя и не се съгласява напълно с тезата, че създадените чрез изкуството творби могат напълно да изчезнат. Дори това да се случи с материалната част, това не значи, че всичко е изгубено. Тя вярва, че изкуството остава в спомените на хората с идеята, която провокира в тях. „Затворени в дърво“ се нарича творбата на Венцислава Стоянова, която посетителите в музей „Етър“ могат да видят. В нея тя изразява противопоставянето между природата и човека. Свободата е важна част от заложената в тази инсталация философия.

„Има свобода, но малцина са тези, които биха стигнали до нея“, е разбирането на Венцислава Стоянова.

Красимира Дренска, визуален артист и Цвета Петрова, работеща в областта на печатната графика, за първи път участват симпозиум КЕВИС. Разполагат инсталациите си близо една до друга – в реката. Двете смятат, че е провокация да се овладее пространството с друг тип материали от тези, с които един творец е свикнал. Всъщност самото място – музей „Етър“, се оказва предизвикателството пред тях.

Томас Хехт е от Германия. Включва се в КЕВИС, благодарение на Чума. Не става въпрос за болест, а за една усмихната жена с позитивно излъчване, която избира това име за свой артистичен псевдоним. Истинското име на Чума е Десислава Цонева. Габровката от години живее в Германия и за втори път участва в симпозиума в музей „Етър“. Томас харесва това място и обича водата. Томас и Чума създават скулптура по мотиви от българска народна приказка, която всеки е чувал – за момичето, което очаква златната вода, за да бъде потопено в нея. Разковничето в тяхната творба е именно очакването – този момент на надежда, който се преживява особено емоционално от хората. Очакваното може никога да не дойде, може да пристигне късно, може навреме – никой не знае. Творбата се казва „В очакване на златната вода“. Томас мисли, че момичето ще чака дълго – толкова дълго, че бръшлян ще обвие тялото му. Чума разсъждава, че скулптурата е символ на дългото чакане на българите да дойде златната вода, за да се потопят в нея.

„Не бива да се чака да те обвие бръшляна. Необходимо е да се предприеме действие, да се мине по течението на водата или срещу него, може би просто да се пресече на отсрещния бряг. Тогава ще се получи нещо различно“, казва тя.

Росица Маринова от Център за неформално образование и културна дейност АЛОС е особено ангажирана с изкуството и екологията и вижда ясна връзка между тях. Завършила е иконопис и екология. Тя създава риба от материали, които намира в самия музей „Етър“. Произведението е окачено между две дървета, близо до вадата, която захранва водениците, тепавицата, гайтанджийската одая, валявиците и другите съоръжения. Всичко съществува в една симбиоза. Хората и животните имат еднакво право да ползват ресурсите на природата. Тази риба напомня, че има място за всеки, че хората и животните могат да съществуват заедно в една среда.

Сподели
ТИХОМИР ЦЪРОВ
Автор: ТИХОМИР ЦЪРОВ

Брой публикации: 223 аудио, 135 видео, 344 новини

Всички публикации на автора »

Гледайте още