08.05.2018г. | 11:57ч.
АЗ МАТЕРИАЛНО ПОДПОМОГНАХ ВЪСТАНИЕТО, КАТО ИЗХАРЧИХ ТОВА, ЩО ИМАМ

„Аз материално подпомагах за приготовлението на въстанието, като изхарчих това, що имах“. Така в документ от пенсионна преписка Коста Пенчев Априлов накратко отбелязва  участието си в подготовката на Априлското въстание в Габровския край. Според новомахленци той не само „придума и повдигна” младежите от общината на въстание, но и заедно с тях става четник. Роденият на 13 април 1852 г. в Новата махала (днес квартал на Габрово) Коста Априлов, който по занятие е занаятчия и търговец,  развива и използва натрупания опит като поборник, конен опълченец и общественик за социално-икономическия и обществен просперитет на Габрово и свободна България.


Коста Априлов е правнук на х. Кръстю Априлов, построил през 1762 г. известната днес Априлова чешма – най-старият запазен архитектурен паметник от периода на Възраждането, връстник на Паисиевата история. Кръстю Априлов има двама сина – Евстати, баща на благодетеля на Габровското училище Васил Априлов, и Никифор (Никола), дядото на Коста Априлов. Баща му Пенчо (роден през 1821 г.) и Васил Априлов са първи братовчеди. По спомените на д-р Константин Вапцов, Априлов е по-известен сред габровци с прякора Чакръка, чийто галантериен магазин се намира на сегашната ул. „Радецка”, след Паскалевия хан, между къщата на дрехарите Никола и Васил Ямантиеви и бакалския дюкян на Гаврил Ганчев. Коста Априлов е собственик на работилница за ножарски изделия, но се занимава и с търговия на бакалски и галантерийни стоки. Създава семейство с Иванка Николова (Вата), с която имат четири деца – Гана, Мария, Пенчо и Никола.

Архитектурна скица на Габрово, автор арх. Нено Ямантиев

Вписва се с участие в събитията от април-май 1876 г. и е един от организаторите за формирането на Дюстабановата чета. Заедно с Тотю Иванов уведомява четниците от Новата махала за определения ден на въстанието. Населението посреща войводата Цанко Дюстабанов и неговите четници със звън на черковни камбани и молебен за благополучие. От Новата махала се записват около 37 души. Участва в сраженията при Ново село на 6-8 май. Според списък, публикуван от историографите братя Гъбенски, Коста Априлов е сред седемдесет и двамата четници, които на 11 май участват в последното сражение в местността Рани бунар.

След разпръскването й той тръгва с групата на подвойводата Тотю Иванов, която търси спасение на изток. След няколкодневно скитане из Балкана по предложение на подвойводата всеки тръгва да търси убежище при познати и верни хора. Два дни по-късно Коста Априлов и Христо Филев от с. Кръвеник, Севлиевско, отново се връщат в колибата на Стойно Минчев от с. Тодорчетата, където остава да се укрива Т. Иванов. Поради опасност от зачестилите движения на турски части, след 4-5 дни Коста Априлов напуска това скривалище. Следват около два месеца бродене из планината, търсене на възможности за укриване, като най-продължително време престоява в м. Златева бахчия при кюмюрджията Коста Стоянов от колиби Шумели (днес квартал на Габрово).

Заподозрян от турските власти заради участието му във въстанието, „дома и  магазията що имах в селото Нова махала биха ограбени и изгорени“.
Оцелял и спасил се от преследванията на властта, Коста Априлов емигрира с тескере, осигурено от един от братята му. Достига до Стара Загора, оттам до Цариград, където престоява два дни, на 26 юли 1876 г. с руски параход отпътува за Одеса.

С обявяването на Руско-турската освободителна война се включва доброволец в Българското опълчение като конен сотник. Коста Априлов заедно с Гаврил Кръстников, Георги Бочаров, Симеон Папазов, Христо Сирманов и Петър Алексиев използват натрупания опит на четници от Габровската чета с войвода Цанко Дюстабанов и обогатяват неговото съдържание като конни опълченци.

Защо е гордост да си българин? Вижте изложбата „Освобождението” и няма да задавате повече този въпрос!

„В[ъв] време освободителната война аз взех участие като служих в I-а сотня на конното Българско опълчение и действах до разпущението му“ – отбелязва той в Молба от 11 март 1906 г. до Министерството на финансите по повод преписката му за отпускане на поборническа пенсия.

В лагера край Плоещ започва записването на първите българи-доброволци, но поради малкия брой конници, те са причислени като ординарци към щаба на Опълчението. Най-ранното споменаване на габровци в състава на конните сотни е от 16 май 1877 г. в списък на конни войници, зачислени за снабдяване към пета дружина. Сред първите десет конници от Габрово e и Коста Пенчев (Априлов). Той взема участие в августовските боеве на Шипка, при превземането на Шейновския укрепен лагер - през декември, и Садово. По свидетелството на опълченците Ненчо Гутев и Георги Христов той изнася патрони под неприятелския огън на връх Св. Никола, спасява ранения д-р Константин Вязенков, лекар на 3-та опълченска дружина. За участието му в Българското опълчение като конен опълченец е награден със сребърен медал.

Уволнен от Опълчението на 26 май 1878 г., след Освобождението Коста Априлов се завръща в Габрово, където работи като търговец. Избран е за член на Общинския съвет от ноември 1896 до декември 1998 г.  През този мандат, когато кмет на Габрово е Христо Русев, общинските съветници работят по преодоляване последиците от голямото наводнение през май 1897 г., реализират активна дейност по създаване на лоби за преминаване  трасето на подбалканската железница през Габрово, а по повод 50-годишнината от смъртта на благодетеля Васил Априлов са организирани тържества по пренасяне тленните му останки от Галац и полагането им в родното му място. 

От 1909 г. Коста Априлов се установява за няколко години в София, след което се заселва в Плевен. Включва се в структурите  на местните поборническо-опълченски дружества. Според Протокол от 7 юни 1899 г. на извънредно заседание на Старозагорския клон на дружеството Коста П. Априлов е избран в Комисията по приемане делата и сметките на старото настоятелство във връзка с избора на ново.

По повод 45-годишнината от освобождението на България Градският общински съвет на Габрово приема решение на 21 септември 1922 г. да обяви за почетни граждани останалите живи тогава 522 поборници и опълченци, участвали в боевете на Шипка. Сред провъзгласените е и Коста Априлов. Той е почетен гражданин и на Плевен (1927 г.).

Коста Априлов умира преди 85 години на 1 май 1933 г., надживял тревогите и мъката по изгубените синове. Големият му син Пенчо (13 ноември 1886 г. – 22 август 1917 г.) завършва Физико-математическия факултет на Софийския университет и Школата за запасни офицери в София (1912 г.). Работи като химик във Военния арсенал в София. През Балканската война е ротен командир, а по време на Първата световна война е запасен поручик от десета рота на 56-ти пехотен полк. Загива при Каймакчалан (Солунския фронт). Награден е с Кръст за храброст. По време на Първата Европейска война и синът му Никола е войник в 52-и пехотен полк. След дълго и тежко боледуване той умира на 29 март 1920 г. Продължители  на рода на Коста Априлов днес са неговите правнуци Влади и Ники Априлови - театрали, телевизионни водещи, режисьори и продуценти.
                                            
Автор: Даниела ЦОНЕВА, РИМ – Габрово

Последно видео

Последно аудио

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ГАБРОВО
Автор: РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ГАБРОВО

Брой публикации: 43 аудио, 6 видео, 82 новини

Виж всички публикации на автора »

Прочети още

 
Култура ON-AIR се финансира от програма Култура на Община Габрово.
Проектът се реализира от фондация Граждански форум.