25.01.2018г. | 09:34ч.
МНОГО БЕЛИ И ЧЕРВЕНИ ГРАНЧЕТА СА ПОРЪЧАНИ ОТ УЧАСТНИЦИТЕ В КОНКУРС ЗА ИЗРАБОТКА НА МАРТЕНИЦИ ОТ ГАЙТАН


Националният конкурс „Мартеници от гайтан”, организиран от ЕМО „Етър”, е своеобразно отражение на възродения в наши дни интерес към гайтана. Големи количества червени и бели гранчета, изработени в музея, вече са поръчани от хора с интерес от участие в надпреварата.
 
Има и такива, които не успяват да направят разлика между гайтана и нишките с различна дебелина, които го наподобяват.
 
Как да познаем какво е гайтан?

 
Гайтанът е от вълна. Има плоска основа и обла повърхност. Днес истински гайтан се произвежда единствено в Етнографски музей на открито „Етър” по технология от ХІХ век. Известен е като „дванайстак”, заради броя на нишките - 12.
 
Всичко друго, което днес се предлага като заместител е просто плетена, плоска лента. Но тя не е гайтан. Гайтанът може да е плетен на ръка или изработен от чаркове.
 
Една легенда разказва как габровци откриват чарковете за гайтан!

 
Историята, която се разказва за създаването на чарковете за гайтан в Габрово би била наречена „промишлен шпионаж”, ако се беше случила стотина години по-късно. В нея е замесено името на дядо Георги, който едва ли е „дядо” в разгара на историята, но със сигурност е имал амбициозен характер и иновативен начин на мислене.
 
Георги отива на изложение в Брашов и вижда машина за плетене на ширити. С ножче изработва от дърво всеки един от елементите на машината. Връща се в Габрово, но не дава само на един ковач да му направи отделните части, а прави отделни поръчки на много майстори. След това сам сглобява машината, запазвайки иновацията си от конкуренти.
 
Напоследък има възраждане на интереса към гайтана. Изработват се сувенири и мартеници. През 70-те години на миналия век моделиерите използват гайтани за украса на облеклата и особено в женските дрехи. Днес в ЕМО „Етър” се правят много обучения за работа с гайтан, в които се включват деца от различни училища.
 
Още нещо за гайтана!

 
Гайтанът може да бъде различен, в зависимост от броя на вълнените нишки и вида на чарковете. Има „седмак”, „осмак”, „десетак” и „дванайстак”. Първият вид отдавна е извън употреба, а в миналото се ползва за заздравяване на краищата и кантовете на офицерските мундири. Десетаковият гайтан е толкова рядък, че за него почти нищо не се знае. Осмаковият има сериозно приложение и е с четири еднакви лица. На него се плете шарен гайтан, използван в Добруджа, Македония и Албания. Шареният гайтан се плете от два цвята – черно и бяло, черно и червено, черно и жълто.
 
Най-голямо приложение има гайтанът „дванайстак”. Равната му част ляга към плата, а облата е отгоре. При зашиването се получават много интересни фигури за украса на дрехата. В Габровско се прави пърлене на гайтан, чрез което се обгарят власинките от външната страна.
 
Гайтанът се използва най-много в мъжкото облекло. Украсените с гайтан потури се наричат „колчаклии” и „потури за вден” – за празник. Украсата е около джобната част на потурите, около глезените и на коленете. Използва се черен гайтан.
 
Гайтан в женското облекло се използва в севлиевския край. Сукманите се украсяват с няколко жици гайтан и с плетеници по деколтето и в долната част. 
 
За конкурса „Мартеници от гайтан”!
 
За първи път Етнографски музей на открито „Етър” обяви Национален детски конкурс „Мартеници от гайтан”, в който могат да се включат деца и подрастващи до 18 години. 
 
Мартениците се преглеждат и селекционират от тричленно жури. В него влизат: председател - майстор на изделия от гайтан и двама музейни специалисти от ЕМО „Етър”. 

Критерии при журирането:

Оригиналност на мартеницата.
Сложност на орнаментиката.
Прецизна работа с гайтана.
 
Начало на конкурса 15 януари 2018 г.
Краен срок за приемане на мартениците 15 февруари 2018 г.
Провеждане на творчески работилници 15 януари – 15 февруари 2018 г.
Журиране 16 – 19 февруари 2018 г.
Благотворителен базар 20 февруари – 5 март 2018 г.
Награждаване 1 март 2018 г.

Последно видео

Последно аудио

ТИХОМИР ЦЪРОВ
Автор: ТИХОМИР ЦЪРОВ

Брой публикации: 124 аудио, 30 видео, 252 новини

Виж всички публикации на автора »

Прочети още

 
Култура ON-AIR се финансира от програма Култура на Община Габрово.
Проектът се реализира от фондация Граждански форум.