От бубарството, през сливовицата до един от най-старите храмове в България
Трима уредници от ЕМО „Етър” вземат участие в конференцията „Старопланинският регион – минало, настояще, перспективи. Развитие на културния туризъм“, която се провежда на 4 и 5 октомври в Регионален исторически музей – Габрово.ТЕМАТА ЗА СТАРОПЛАНИНСКИЯ РЕГИОН Е НЕИЗЧЕРПАЕМА
„От бубарството до копринарския занаят – минало без продължение” – това свое изследване представи Величка Илиева.
![](http://kulturabg.com/userfiles/Stara_planina_/IMG_20181005_100453.jpg)
До 1960 година бубарството е важно занятие на населението в региона. За Габровска община най-голямо количество пашкули са произведени през 1910-та – 6 512 кг., след което се наблюдава постепенно намаление. С навлизането в бита на местното население на евтини, здрави и ефективни тъкани, фините и не особено здрави копринени изделия постепенно губят значението си, а модата ги обрича на изчезване.
„Габровци между сливовицата и чинцано” – е темата, представена от Румяна Денчева в характерния за нея атрактивен стил.
![](http://kulturabg.com/userfiles/Stara_planina_/IMG_20181005_103442.jpg)
„Тръгне ли светът да си събува потурите, спиране няма. А на опънати гащи джанковица не върви. Но както потурите не са заменени за една нощ, тъй и луксозните питиета навлизат в света на габровци бавно и полека. Началото на промяната е поставено от потомствения кръчмар Никифор Казасов, сам по себе си колоритна фигура”, с това въведение започна Румяна Денчева и разказа историята на кръчмарската фамилия Казасови, която има своето характерно място в живота на Габрово почти до средата на ХХ век.
С „Църквата в село Бучуковци, Дряновско” Павлина Дамянова разказа за резултатите от участието си в една експедиция от пролетта на тази година.
![](http://kulturabg.com/userfiles/Stara_planina_/IMG_20181005_105515.jpg)
Благодарение на експедицията, на дневен ред отново се поставя въпроса за един от старите, все още запазени, но рушащи се български православни храмове. Строителството му започва през март 1847 година и до 23 април църквата е готова. В изследването си Павлина Дамянова проследява човешките и институционални отношения, често конфликтни, свързани с църквата.
„Жестока несправедливост, голям грях пред Бога и срам пред народа ще бъде, ако се допусне да се затвори един от най-старите храмове в страната, какъвто е Св. Йоан Предтеча", са написали хората. А какво ли биха написали сега, ако видят, че този техен фар е полуразрушен?", са думите, с които завършва изследването на Павлина Дамянова.