28.04.2015г. | 17:12ч.
ЗА КНИГАТА "СИМЕОН ВТОРИ, ЕДНА НЕОБИКНОВЕНА СЪДБА" И ЗА ИЗБОРА НА ЕДНО СПОЛУЧЛИВО ЗАГЛАВИЕ

За автобиографичната книга „Симеон Втори, Една необикновена съдба" и за избора на едно сполучливо заглавие пише Ангел Ангелов в днешния брой на вестник "100 вести". В изданието той споделя впечатлението си от книгата, която е получил като подарък.


"Най-неочаквано получих подарък от мой внук биографичната книга на цар Симеон Втори. Прочетох я с голям интерес и понеже тя събуди в мен много размисли за миналото и настоящето на България, изкуших се да споделя някои от тях с читателите на вестник „100 вести - Арт“.

Първото, което искам да отбележа, е, че цар Симеон Втори е избрал много сполучливо заглавието на своята биографична книга - „Една необикновена съдба“. Действително неговата човешка съдба е необикновена - аристократ по произход, българин по рождение, на 6 години, след трагичната смърт на баща му цар Борис Трети, миропомазан за Цар на българите, прокуден от родината си България, прекарва цели 50 години в изгнание и когато си мислил вече, че към България „някога за път обратен едва ли ще удари час“ (П. К. Яворов - „Заточеници“), съдбата решава друго - през 1996 г. отново стъпва на земята свещена на своята родина България, посрещнат от стотици хиляди граждани в София.

Преживял е тежки моменти в своя нелек живот. Аз не мога да си представя ужаса, който са изживели със сестра си княгиня Мария Луиза в страшната нощ на Разпети петък през 1946 година, когато са още невръстни деца, пред изровения ковчег на баща си от Рилския манастир и пренесен в двора на двореца „Врана“, за да бъде препогребан там. Или пък нощта на 24 март 1944 г., когато американски самолети хвърлят над двореца „Врана“ 500 запалителни бомби и 5 бомби от по 800 кг, а той с майка си и сестра си стоят в бомбоубежището на сградата, която е частично разрушена от бомбите.

Биографичната книга на цар Симеон Втори с многобройните исторически факти, които съдържа, и неговите оценки за тях, представлява един голям принос към най-новата история на България. Разбира се, аз като човек с леви убеждения, а той заявява, че е либерал, се разминаваме в някои от оценките си за събитията и лицата. Още е твърде рано да спорим чии оценки са верни, нека това направи историята след нас. Аз обаче напълно споделям неговите мисли, че „човечността, интелигентността и щедростта са ценности, които трябва днес да се поставят над политическите убеждения“. Ако така бяха мислили и действали нашите политици след 1989 година, сигурен съм, че България днес щеше да бъде съвсем различна от това, което е сега.

Хубаво е, че в книгата си цар Симеон Втори е дал достоен отговор на онези български политици, които не се посвениха да го обвинят, че се е върнал в България, за да урежда въпроси с наследството от дядо си и баща си. Целият му живот в изгнание, който той е описал в книгата си, е едно неопровержимо доказателство, че цар Симеон Втори се върна в България, защото е българин, роден е в България, а родината за всеки човек е най-милото нещо на света. Апропо, всички български граждани, които имахме одържавени или национализирани имоти, след 1989 година си ги потърсихме и получихме. А защо цар Симеон Втори като български гражданин да не си потърси своите наследствени имоти в България? Няма логика! Нещо повече, аз бих попитал колко са тези български граждани, които като цар Симеон Втори дариха част от имотите си за обществени нужди, както направиха той и сестра му княгиня Мария Луиза като дариха по-голямата част от парка на двореца „Врана“ на Софийската община, а в сградата на двореца изгражда обществен музей.

Според мен голямо предизвикателство бе за цар Симеон Втори да приеме да стане министър-председател на Република България. Както той пише в книгата си, световната история познава досега само един случай, когато крал става министър-председател на страната си - крал Сианук в Камбоджа през 1955-1956 година. По мое лично убеждение цар Симеон Втори бе един от най-успешните министър-председатели на България по време на прехода след 1989 година. По негово време се оживи нашата икономика, стабилизираха се финансите, издигна се международният престиж на България чрез приемането й в НАТО, подготви се приемането на страната ни в Европейския съюз и пр. Искам специално да отбележа и това, че като министър-председател успя много деликатно да тушира страстите български, например бе реабилитиран патриархът - един свят човек, и по този начин се сложи край на недостойните борби в Българската православна църква.

В своята книга цар Симеон Втори коментира и решението си да не поставя въпроса за възстановяване на монархия у нас. Аз намирам за много мъдро решението му да не поставя този въпрос. В същото време намирам за мъдро и решението му да не абдикира от българския трон. Макар де юре да не участва в управлението на България като неин цар, той е миропомазан в името на нашия Бог за цар на българите и де факто в съзнанието на много български граждани той все още е техният цар. В негово лице виждат морална подкрепа в своя живот.

В своята книга цар Симеон Втори с голяма синовна обич е представил и живота на своята майка царица Йоана Българска - една от най-благородните български жени. Сигурен съм, че няма да сгреша, ако я нарека майка героиня, дори майка светица. На 37 години остава вдовица с две невръстни деца, изгонена от България, тя успява в чужди страни сама да отгледа децата си, възпита и изучи и да ги направи достойни за уважение българи. Царица Йоана е полагала и много грижи за българските деца. Тя дарява зестрата си, която получава от своя баща - италианския крал Виктор Емануил, при женитбата си за българския цар Борис Трети, за построяване на болницата в град Трявна за лечение на деца, заболели от туберкулоза.

Накрая ще отбележа още една щриха от живота на цар Симеон Втори. След 9 септември 1944 г. мнозина кръстихме своите деца с руски имена, а след 1989 г. задръстихме българската именна система със западни имена. В същото време, макар и в изгнание, цар Симеон Втори със съпругата си, царицата на България Маргарита, кръстиха своите четирима сина с български исторически лични имена, а единствената си дъщеря - с едно от най-хубавите български женски лични имена - Калина. Някои наши езиковеди твърдят, че това име е прабългарско.

Цар Симеон Втори и съпругата му Маргарита, царицата на България, живеят скромно. Той пише в книгата си, че със съпругата си никога не са правили излишни разходи, дълги години карали една и съща кола, а днес в двореца „Врана“ нямат прислуга, а когато се наложи, сам и готви".

Автор: Ангел Ангелов, вестник "100 вести"
Още по темата:

При изключително голям интерес  премина представянето на мемоарната книга на Негово Величество в Брюксел. Събитието бе организирано от престижния литературен и артистичен „Кралски Клуб Голуа” съвместно с белгийския клон на Организацията на жените лидери по света. Конференцията бе открита от Барон Бернард Сноу, който представи Негово Величество и неговата книга „Симеон II, Една необикновена съдба”.

снимка: CROSS.bg


В своето изложение Царят  изтъкна основния мотив за написването на книгата -  желанието му да популяризира Родината си, да предизвика интереса на международните среди към България и значението и в Европейския съюз. Сред акцентите в неговото изказване бе именно политическата роля на страната ни като посредник между Запада,  Турция и Русия.

Специално внимание Негово Величество обърна и на актуални въпроси като  ситуацията с бежанците в Средиземно море и необходимостта от спешно решение на този хуманитарен проблем.

Събитието продължи с официална вечеря за 250 гости, сред които бяха представители на  международни организации със седалище в Брюксел, видни индустриалци и банкери, проявяващи интерес към България, дипломати, членове на Люксембургското кралско семейство.

Сред изтъкнатите гости бяха и представители на белгийския политически елит, бивш председател на Белгийския парламент, приятели на България като известния индустриалец Барон Даниел Жансен, българският посланик, както и българи, живеещи в Брюксел. От името на всички присъстващи бяха изразени съболезнования към Царската двойка за кончината на Княз Кардам.

Последно видео

Последно аудио

ТИХОМИР ЦЪРОВ
Автор: ТИХОМИР ЦЪРОВ

Брой публикации: 206 аудио, 55 видео, 313 новини

Виж всички публикации на автора »

Прочети още

 
Култура ON-AIR се финансира от програма Култура на Община Габрово.
Проектът се реализира от фондация Граждански форум.