29.11.2014г. | 13:22ч.
БОТЬО БАРАКОВ БЕШЕ НЕЗАБЕЛЕЖИМ КАТО АНГЕЛ, А ПРИСЪСТВАШЕ ВЪВ ВСИЧКО

Пламен Бараков е племенник на големия български меценат и почетен гражданин на Габрово Ботьо   Бараков. Подобно на своя чичо е изкушен от изкуствата. Той е учител по професия, но има 30 художествени фотоизложби и е член на Кралското фотографско дружество, има създадени девет документални филма. В последните години се занимава и със здравословни храни като един от управителите на фирма „Златната ябълка“. Той живее в столицата, но беше в Габрово за честване на 100-годишнината на своя чичо Ботьо Бараков.  

ИНТЕРВЮ НА НАДЕЖДА ТИХОВА, публикувано във вестник "100 ВЕСТИ"


- Г-н Бараков, какви са спомените Ви от Вашия чичо Ботьо Бараков?
    
- Аз съм израснал с него, почти 40 години съм бил с него. Той беше като едно разширение на татко. Почти всяка година баща ми ме водеше на Урвич, където живееше тогава чичо Ботьо. Спомням си кокиченцата, чорбичките му. Оставахме и да спим там. Нямаше нито ток, нито вода. Той се къпеше долу в Искъра. Имам огромни впечатления и спомени. Водили сме и кореспонденции, когато бях вече по-голям. Изпращах му снимки от Индия, от Лондон. Снимките от Индия той си ги беше сложил
в рамка и стояха до леглото му в къщата на село Източник и още са там.

- Изговориха се много суперлативи за него по време на честването. Според диригента Иван
Стоянов той е бил истински светец. Вие като какъв човек бихте го определили?

 
- Точно като светец. Той беше незабележим като ангел, а присъстваше във всичко. Никога не е бил в светлината на прожектора, а беше прожекторът. Беше човек, който усеща красотата и можеше само да дава и да помага на хората без да взема нищо и това да го прави от някакъв вътрешен импулс. Всички тези милиони, които е дал за култура и изкуство, никога не са били тип спонсорство за реклама. Той го е правел абсолютно незабележимо. За него беше удоволствие парите да отиват за култура и изкуство, които той виждаше като една бъдеща религия за човечеството.

- Той не е имал семейство, а роднините не винаги са щастливи, когато близкият им си дава парите на чужди хора. Така ли е?
    
- Ние с татко бяхме много щастливи. Баща ми му викаше „батинка“. Събирахме се, правехме много екскурзии сред природата, особено преди години заедно със сестрите им. Много силни, много добри връзки имаха помежду си. Осем деца са – две сестри и шестима братя. Татко беше най-малкият. Много си помагаха и много са уважавали Ботьо Бараков.

- Споменахте, че в Габрово трябва да се направи негов паметник. Каква е идеята Ви?
    
- Още преди четири месеца аз съм предложил на Общината в Габрово и чакам отговор. Надявам се скоро да се вземе решение, тъй като вече съм говорил с няколко скулптори, сред които е и Георги Чапкънов. Вече дори подготвяме проекта. Аз искам да го направя този паметник, както и паметник на Ботьо Бараков до „Александър Невски“, където е Международната галерия. За него има създаден инициативен комитет и имам доста голяма подкрепа.

- Къде, според Вас, е мястото на паметника в Габрово?
    
- Където предложи Общината, но едното място е до Дома на културата. Трябва да е на спокойно, красиво и осветено място. Да се изпише кой е той с няколко думи. От паметника да има електронна връзка към уеб сайт, за да получат хората повече информация... Той няма само местно значение, както и само за България, а има международно значение. Тепърва ще се случват неща, свързани с името му – и филми, и концерти, паметници и книги за него...

- Освен този документален филм за него, недовършен вариант от който беше показан сега в Габрово, обявихте, че ще се прави и игрален филм. Кога и кой ще го прави?
     
- Да, това е първият документален филм за него. Окончателният вариант ще бъде готов скоро. Хората, с които правя този филм, от частна кинокъща, продуцентът и режисьорът работят вече по сценарий за игрален филм за Ботьо Бараков и Кораба на изкуствата, връзката му с Жорж Нурижан, с Рим, с Париж... Той е подпомагал и много световни културни дейци, не само български. Надявам се този игрален филм да бъде реализиран. От следващата седмица започваме превод на италиански на документалния филм, за да може той да се покаже в Рим. Тук, в изложбата от дарените картини и скулптури от чичо ми на габровската галерия, има паметник на Жорж Нурижан, който е направен по поръчка на Ботьо Бараков от Андрей Николов за Рим. Неговият сподвижник и близък приятел Жорж Нурижан е колосалният човек на планетата, който е написал 50 книги на български и е Нобелов лауреат. Мисля, че ще получа разрешение от галерията в Габрово да бъде направено копие на скулптурата на Жорж Нурижан и да му бъде направен с нея паметник в Рим. Аз вече открих наследниците на Нуижан в Италия и съм във връзка с тях. Ща заснемем интервюта с тях, ще потърсим и документи от Ватикана и Националната библиотека в Рим. Нещата отиват постепенно и към подновяване на идеята за построяване на Кораба на изкуствата. В София е създаден вече инициативен комитет за това.

- Тоест Вие сте решил да реализирате мечтата на своя чичо?
    
- Ние с него и с Пламен Цонев преди 20 години създадохме един комитет за разширяване на Кораба на изкуствата. Аз като учител по професия предложих идеята освен Кораб на изкуствата това да бъде и международен кораб на образованието. С него учениците да извършват полуоколосветски пътешествия като абитуриентски круиз по случай завършването на училище. По този начин да се събират паралелки от различни страни, които да получават уроци по география и по изкуство на живо. За Кораба на изкуствата са трябвали още 2-3 години, за да бъде реализиран, да бъде построен като бъде по-голям и от „Куин Мери 2“ (б. а. найголемият пътнически кораб за всички времена до април 2006 г.). Сега обсъждаме този проект и с други колеги. Достатъчно е да има около 100 човека, които да се обединят около тази идея. Пари се привличат и по различни програми. Преди години, когато се е стигнало до гласуване на тези идеи, е било предложено 5% от бюджета на страните, които участват в Кораба на изкуствата, да се заделя за този кораб като за една международна програма. Така че този механизъм би могъл да се ползва и сега. Ако ще бъде кораб на изкуствата и образованието с изложби, театри, концерти, възможно е да се събират пари от участващите държави, от различни програми и от лични дарения. Бюджетът на един такъв кораб е обозрим и много по-евтин от бюджета на един самолетоносач например. Много пари отиват за опасни неща, за войните да не говорим. Толкова много кораби се правят за туризъм и забавление... Корабът на изкуствата спокойно би могъл да се построи в Италия, в страната на Жорж Нурижан, който е писал за Кораба на изкуствата.

- Мечтателността сигурно е наследствена в рода Ви?
    
- Да, тя е в гените, пък и всеки човек е мечтател по природа. Но това, за което говоря, са възможни неща. Сега аз събирам за чичо си всичко, каквото мога – архиви, снимки, всичко каквото може да се събере и направи за него – филм, паметник, галерии в Габрово и в София. Иска ми се да има повече информация за него – и в Интернет, каталог да има, една постоянна изложба със запазеното от неговата колекция и архив. Според това, което аз знам от него и от книгите, в разграбената му колекция е имало над 1000 произведения на изкуството и много книги.
 

Последно видео

Последно аудио

Прочети още

 
Култура ON-AIR се финансира от програма Култура на Община Габрово.
Проектът се реализира от фондация Граждански форум.