06.07.2018г. | 08:38ч.
ГАБРОВЦИ СИ СВЕРЯВАТ ЧАСОВНИЦИТЕ ПО ДОБРИ КАЛПАЗАНОВ

   75 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ИНДУСТРИАЛЕЦА    

Габровци си сверяват часовниците по Добри Калпазанов. Защо през 30-те и 40-те години на ХХ век тръгва тази популярна приказка? Всяка сутрин Добри Калпазанов излиза в 08:00 часа от дома си, минава през пазара, отбива се в магазините на своите клиенти, отива в кантората, като прави един полукръг през пазара и всичко това в точно определено време. Хората свикват с голямата точност на тези действия. С течение времето се появява популярната приказка, че „габровци си сверявали часовниците по Добри Калпазанов“.

Кой е Добри Калпазанов?

Роден през 1872 г., той е син e на Иван Колчев Калпазанов - един от първите индустриалци. Напуска училище на 17- годишна възраст след смъртта на баща си и поема управлението на фабриката, заедно с Васил Карагьозов (при оттеглянето му управлението се поема от Добри и брат му Никола ).

С течение на годините фабриката непрекъснато се модернизира, доставя платове за царския двор, за българската армия, изнася за намиращата се в Египет английска армия, за Албания, в Румъния, Турция и др.

През 30–те години на ХХ век АД „Иван К. Калпазанов“ годишно произвежда над 250–300 хиляди метра вълнени платове и над 50 хил. кг. различни камгарни (от дълговлакнеста вълна) прежди за платове и трикотаж. За постиженията в своето производство дружеството получава отличия от изложенията в Пловдив, Чикаго, Анверс, Солун.

Добри Калпазанов се проявява като добър и далновиден организатор. Под негово ръководство фирмата достига голямо развитие. Подменя остарелите маши с нови, инвестирайки допълнителни средства.

Към 1940 г. Добри Калпазанов събаря зданието на старата фабрика и на негово място построява модерна предачница с горно осветление. Тя заработва през 1943 г. Оборудвана е с нови машини. По същото време е пусната в действие и нова водна турбина. Фирмата продължава да изпълнява големи поръчки за армията, железниците, пощата, произвежда платове за болнични халати. През Втората световна война търсенето нараства и част от производството се продава чрез склад в София.

През 1942 г. избухва пожар във фабриката и нанася големи щети на машините и материалите. Още през следващата година са доставени нови машини и части от Германия и фабриката заработва на пълни обороти.

Добри Ив. Калпазанов е основател и член на Българското акционерно общо застрахователно дружество „Родина“. Един от членовете на Управителния съвет на Индустриалната банка в Габрово в периода 1917 -1927 г.

Заедно с Никола Голосманов и Еким Топузаков е съветник на настоятелството на Историографическото дружество, създадено през 1920 г. Добри Калпазанов е член и на приемателната комисия, формирана при читалищното настоятелство, чиято задача е да контролира строежа на театрално-библиотечната сграда. Заради активната му читалищна дейност, през 1923 г. настоятелите на библиотеката решават да провъзгласят Добри Калпазанов за почетен член. От следващата година заема поста на съветник на читалищното настоятелство.

Обществената му дейност се свързва и с дружество „Червен кръст“ – Габрово. Част е от създадения през 1935 г. съюз „Обществена подкрепа“, в членския състав на който се включват съпругата му Люба Калпазанова, Колю Карагьозов, д-р Константин Вапцов, съпругата му Пенка Вапцова и Здравка Карагьозова.

За големия принос в развитието на вълненотекстилната промишленост бива обявен за почетен член на Общия съюз на българските индустриалци. Добри Калпазанов сключва брак с дъщерята на габровския кмет и обществен деец Георги Бочаров. От него се раждат две деца - момче и момиче.

Със своята дейност Добри Ив. Калпазанов остава в историята на габровската индустрия като пример за висок морал, инициативност и трудолюбие. Добри Калпазанов умира през 1943 г. Фабриката му е национализирана през 1947 г.

Автор: Иван Христов, Регионален исторически музей–​​​​​​​Габрово

Литература:
Арменски, Ст. Алманах на габровските индустриалци, Габрово, 2007, с. 19-20.
Книга на габровската индустрия, С. 1934, с. 38.
Енциклопедия Кой кой е в Габрово. Съст. Г. Танев, Р. Николова, Габрово, 2004, с. 117.
Пурел, М. Габровци на ХХ век., ч. II, Габрово, 2003, с. 19-20.
Гатев, Г., Хр. Венков, М. Г. Минчев. История на вълненотекстилната индустрия в Габрово, С., 1982, с. 288.
Станева, Ев. Аламанах на българските индустриалци, С., 1995, с. 35-38.
Габрово след Освобождението. Спомени от д-р Константин Вапцов. Съст. Даниела Цонева, Ирена Узунова. София, 2012, с. 161-163.
 Първанова, М. Неизвестно за известни български родове. Част втора. С., 2006, с. 453.
Сп. „Индустриален преглед“, 1939 г., бр. 9, с. 171-172.

Последно видео

Последно аудио

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ГАБРОВО
Автор: РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ГАБРОВО

Брой публикации: 47 аудио, 6 видео, 88 новини

Виж всички публикации на автора »

Прочети още

 
Култура ON-AIR се финансира от програма Култура на Община Габрово.
Проектът се реализира от фондация Граждански форум.