KulturaBg - logo

Гергьовден – шарен и личен, тачен от християни и мюсюлмани

Гергьовден – Джурджовдан – Хъдърлез

Тачен от християни и мюсюлмани, от българи, турци и цигани, той е общ за всички, празнуван с агне и веселие. Защото се вярва, че възраждащата се природа носи надежди за по-добри дни – здраве и успехи на хората, плодородие на нивите и животните.

Гергьовден – шарен и личен, е началото на лятото и празник на земеделци, овчари, военни и храбреци, носещ вяра и победа в битки с реални и отвъдни сили.

Гергьовденски празници в музей „Етър“

Колкото са цветовете в природата, толкова са и обредите на този ден и всеки ги празнува според имота и нуждите си. Но бедни и богати не пропускат миенето с роса или вода от извори преди изгрев, защото в този ден тя е целебна – безплодните зачеват, а болните – оздравяват.

На Гергьовден св. Георги обикаля нивите. Земеделците също ги обхождат и заравят първото червено боядисано яйце или черупките от червените яйца, за да не ги удря градушка. Пак за това се разхвърля и запазената от Бъднивечерската трапеза слама.

Във всеки дом се заколва първото родено за сезона или първото мъжко и без недъзи агне, като се предпочита да е бяло. То трябва да е нахранено и напоено, отчетено в църква или захранено с отчетена сол, да е украсено с венче и свещ. Кръвта му се събира – от нея слагат на детските чела и бузи за здраве. Горницата кръв се оставя да попие в земята или се изхвърля в река, както се постъпва и с костите, „за да тече млякото като река”. Костите могат да се заровят и в нива или мравуняк, за да се множи стадото като мравките. Запазват се кокалчетата на глезените, които се използват за игра на ашик от децата.

Стопаните на овце ги извеждат на паша за първи път, лъчат агнетата и за първи път издояват мляко от овцете, като в някои места започват с животното, чието агне е курбан за празника. Дои се в бяло менче, украсено с венец от глог, здравец, коприва, крушови цъфнали клонки, овързани с червен конец или през затворена гривна, за да не избяга или да не бъде откраднато млякото.

Стопанките приготвят агнетата и ги мятат в пещите, заквасват мляко и подсирват сирене за пръв път в годината, като внимават млякото да не загори, за да не прегорят овцете и млякото да секне. Пак за това не солят и сиренето. Изваждат зелен чесън, защото и той се яде за пръв път на гергьовската трапеза с печеното агне.

Момите или булките остъргват със сребърна пара или с гривна нощвите и замесват гергьовските хлябове с мълчана вода или с роса, събрана рано сутринта. Украсени с пластични фигури, символизиращи селския труд, на хлябовете присъстват кошарата, гегата на овчаря, стадото, ралото, житните класове. В някои части на страната питите стигат до седем и всяка си има име. От тях една се дава на овчаря, а залъци и трохи от другите пити се слагат на овцете и домашните животни.

Децата набират зеленина и с нея накичват обора, портите, градината. Някъде това са цветя, другаде – цъфнали клонки, а в Балкана – букови клонки – да бýчи (никне и расне) всичко.

Овчарите и ратаите чакат да ги наемат на работа за летния сезон, а тези, които са работили през зимата – да си получат заплатата.

Дюлгерите и гурбетчиите се приготвят за път, защото се знае, че изяде ли се агнето, четата потегля.

Иманярите будуват цяла нощ, за да видят къде „играят“ пламъците на скритите пари.

Магьосниците обикалят чуждите ниви, обират росата от тях, крадат плодородието и го отнасят в своя имот. Правят магии за отнемане на млякото от чуждите животни и увеличаване на своето стадо.

След църковната служба в двора на храма или всеки в дома си, но при възможност навън, се слага трапезата с продуктите от първото издоено мляко – прясно и подквасено мляко, прясно сирене, агне и зелен чесън, гергьовски пити, вино и ракия. След обяда се отива на мегдана, където си вият хора, а на раззеленени клони са вързани люлки и кантари. Всеки ерген люлее изгората си и всички се теглят, за да разберат наддали ли са от предната година. И се радват, ако са, защото занапред ще са здрави и бодри, а годината – плодородна.

В този ден на веселие е още по-радостно, ако вали или ръми, тъй като всяка капка е жълтица – носи влага и сила на растенията. За да не изнесе късмета и имането на къщата, на Гергьовден е забранено даването на пари на заем, мляко, мая.

Празникът – пъстър и весел – е далеч от житието на воина Георги, станал мъченик за вярата. Името на светеца значи земеделец, но той е изписван върху иконите като убиващ ламя – легенда, правеща го заповедник на водата и влагата. Дали заради предхристиянските пластове – тракийски, свързващи св. Георги с героя конник, или славянски – преклонение пред природните сили, но празникът Гергьовден е калейдоскоп от обреди, практики, вярвания пренесени през пространствата и времето, които осъвременени и преосмислени, почитаме и днес. Честван от всички, без разлика от вероизповедание и етнос, денят е личен празник на хората с име Георги, Георгия, Георгица, Георгина, Гергана, Гина, Гана, Ганчо, Галин, Галя, Йорго и др.

Автор на текста е Румяна Денчева, уредник в музей „Етър“

Сподели
ТИХОМИР ЦЪРОВ
Партньор: ТИХОМИР ЦЪРОВ

Брой публикации: 265 аудио, 226 видео, 419 новини

Всички публикации на автора »

Прочети още