27.10.2016г. | 12:17ч.
ЖИВОТЪТ ТИ ДА ПРЕМИНЕ КАТО В РОМАН НА АЛЕКСАНДЪР ДЮМА

От снимката ни гледа млад мъж. Погледът му е открит, лицето сякаш изразява известен скептицизъм и лека, интелектуална ирония. Ръцете са скръстени, но въпреки общоприетите разбирания в този случай не става въпрос за защитна реакция, а за удобна на тялото поза.


Старата фотография, която Регионален исторически музей-Габрово съхранява е на Цанко Кавалов, една личност оставена от времето в известен покой. За него най-вероятно си спомнят специалистите по нова българска история и наследниците му. Един човек с неспокоен живот - въстаник, войник, участник в заговори, опитал се да детронира представител на българската монархия, емигрант и дори съдия. Къде ли не го отвежда животът?

Не, това не е роман на Александър Дюма. Историята на Цанко Кавалов е истинска, а неговите постъпки са превърнали живота му в приключение.

Според историкът Иван Христов от Регионален исторически музей-Габрово, Цанко Николов Кавалов е личност, която представлява интерес за нас, не само заради участието си в бележити събития от българската история, но и поради местните му корени.

"За него във времето се пише фрагментарно, като най-известната част от неговия живот е периодът около Съединението, Сръбско-българската война и детронирането на княз Александър I през лятото на 1886 г.

Кратки биографични статии за Ц. Кавалов се срещат епизодично в местния печат, а името фигурира в някои енциклопедични издания по Нова българска история. Въпреки това неговата фигура остава слабо осветлена и е почти непозната за габровската аудитория.

Роден е през 1857 г. в габровските колиби Кавалите, Габровско (над Гарванов камък). До 5 клас учи в Априловската гимназия. През 1876 г. се присъединява към четата на Цанко Дюстабанов. По сведения на братя Гъбенски е назначен за знаменосец.

Знамето, което носи младият Кавалов, всъщност е червена престилка взета от млада девойка. По време на Априлското въстание той участва в боевете заедно с четата до нейния разгром при местността Рани бунар. След края на въстанието се укрива до влизането на руските войски в българските територии.

След Освобождението Цанко Кавалов завършва първия випуск на Военното училище в София. В края на 1879 г. е произведен в чин подпоручик. Служи като офицер в 18-та пехотна габровска дружина и 6-ти Търновски полк. През 1882 г. Кавалов е вече поручик, а три години по-късно - капитан . 
По време на защитата на Съединението е командир на 2-ра опълченска дружина - Русчушка, Видинска, Силистренска и Ломска доброволчески чети, с обща численост над 1000 души. Задачата, която му е възложена е да охранява левия фланг на Сливнишката позиция.

По думите на историка Ил. Маринов една от големите заслуги на кап. Цанко Кавалов е, че успява да задържи три дни (до 4 ноември 1885 г.) сръбските войски, въпреки числения им превес. Неговата дружина проявява мъжество и решително воюва във важни сражения при Три уши и настъпателните боеве при Драгоман.

След края на Сръбско-българската война за своите изключителни заслуги капитан Кавалов е отличен с Орден за храброст IV степен. След войната Цанко Кавалов е назначен за командир на юнкерската рота във Военното училище.

През лятото на 1886 г. в България назрява политическа криза. Дипломатическото признаване на Съединението влошава международните отношения. В страната се оформят два лагера - единият заставащ зад лозунга „Без Батенберг няма България", а другият обединен около мнението „Без Русия не можем".

Първите третират личността на княза като символ на обединена България, а вторите защитават мнението, че Александър I трябва да бъде жертван, за да се запазят добрите българо-руски отношения.

Развръзката на тези събития - 9 август 1886 г. води до детронирането на първият български монарх след Освобождението. То е дело на група офицери - русофили.

Инициатори и изпълнители на преврата са кап. Атанас Бендерев, майор Петър Груев, кап. Радко Димитриев и др. 
В преврата участват дейно юнкерите от Военното училище, чийто командир е кап. Цанко Кавалов. Именно те на 8 срещу 9 август арестуват княза. На кап. Кавалов е възложено да охранява Александър I по пътя до гр. Рени (дн. Украйна), където българския монарх е предаден на руските власти.

Последвалите събития в България обаче налагат оставането на висшия офицер в Румъния. Там заедно с другите участници в преврата организират заговор и в началото на 1887 г. вдигат бунт в Силистра и Русе, който в крайна сметка е неуспешен. Цанко Кавалов по чудо оцелява. Прехвърля се отново в Румъния, а от там се насочва към Русия.

В Санкт Петербург той завършва право и след разрешаването на офицерско-емигрантския проблем се завръща в България. 
В страната си работи като съдия в Стара Загора и Бургас. В периода 1903-1904 г. е председател на съда в Ловеч. Цанко Кавалов завършва земния си път на 4 май 1911 г. в с. Кавалите, Габровско.

Регионален исторически музей - Габрово съхранява във фонда си снимка на Цанко Кавалов. Тя е предадена на институцията през 1988 г. в добро състояние. Сравнително малка, с размери 6,5/10,8 см. На нея е представен до кръста младия офицер във военна униформа с акселбант, с кръстосани ръце на гърдите.

На обратната страна на снимката има надпис, който дава ценна информация. Той гласи следното: „Вь знакь признателность моему достоуважаемому благодетелю Ангелу Добреву 1873 - 4 - 5 1876 година./ Подп. Ц. Каваловь/5 Марть 1880 г."


Чрез точно изписаните имена на подателя и получателя върху снимката стават известни близките отношения, които имат Цанко Кавалов и габровския търговец фабрикант и дарител Ангел Добрев Стоянов (1849-1914 г.). Годините, които са изписани вероятно имат за цел да напомнят периода когато Ангел Д. Стоянов подпомага финансово ученика в Габровското училище. Снимката е направена в Търново от известния фотограф Онорий Марколеско (1844-1917 г.), който в периода 1878-1902 г. работи в старата столица.

Цанко Николов Кавалов е личност със съществен принос към националната история. Чрез тази фотография се осветлява още един момент от неговия живот".

Автор: Иван Христов, РИМ-Габрово

Последно видео

Последно аудио

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ГАБРОВО
Автор: РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ГАБРОВО

Брой публикации: 46 аудио, 6 видео, 88 новини

Виж всички публикации на автора »

Прочети още

 
Култура ON-AIR се финансира от програма Култура на Община Габрово.
Проектът се реализира от фондация Граждански форум.