15.07.2016г. | 16:18ч.
НЕЗАБРАВИМОТО ПРЕЖИВЯВАНЕ НА ЗОРНИЦА В ИЗРАЕЛ

Ученичките Зорница Гугова и Донка Христова, които спечелиха голямата награда в конкурса за есе, посветен на спасяването на българските евреи, се срещнаха със заместник-кмета Нела Рачевиц. Те споделиха опита и преживяванията си от посещението в Израел, което се осъществи през юни т. г. по покана на фондация „Израел-България“ и с финансовата подкрепа на Община Габрово. Габровките бяха част от групата финалисти от цялата страна, които пътуваха до светите земи.
 
  ИЗРАЕЛ - ЕДНО НЕЗАБРАВИМО ПРЕЖИВЯВАНЕ  

автор: Зорница Гугова 

Йерусалим 

Моето първо излизане в чужбина. Очаквах, разбира се, да видя нещо по-различно от това, с което съм свикнала в България и колко изненадана бях, когато осъзнах, че почти всичко в Израел е различно, реалността надхвърли моите очаквания! Имах късмета да съм част от сплотена група от толерантни и добросърдечни български ученици, което много ми помогна да се чувствам добре в непознатата държава, далеч от родината, и да се радвам на всеки миг, прекаран там.

Когато човек пътува, той попада в ,,нови светове”, научава много нови неща, среща се с интересни хора, вижда прекрасни места, запознава се с различни култури. Накратко, тогава е наистина ЧОВЕК (,,Човекът е човек тогава, когато е на път”, както е казал един български поет). Всичко гореспоменато важеше с пълна сила и за мен. Първият ден в Израел ме обогати духовно – срещата с еврейски ученици, разговорите с тях, изиграните танци - еврейски и български, опитването на местните специалитети...

Безценни мигове! Наистина се почувствах по-жива, по-човек от всякога! Прекрасно е да създадеш приятелства, когато си на път. А срещата с писателя Михаел Бар-Зоар, автор на ,,Извън хватката на Хитлер”, бе едно вълнуващо отправяне на поглед назад във времето, към Втората световна война, и споделяне на интересни спомени от негова страна, свързани с положението на евреите в България през този тежък и мъчителен за тях период. 

Самата обстановка в Израел бе впечатляваща – насред мъртвата пустиня хората са съумели да създадат и да поддържат и днес градове като оазиси – озеленени и пълни с живот. Сградите – от един и същ материал с цвета на пустинята, досущ като нови, заобиколени от палми и вечнозелена растителност, ме очароваха, гледката бе нещо ново и интересно за мен.

И тъй като изучавам биология и любовта ми към природата е безгранична, погледът ми често бе насочен към растителността, като най-често се задържаше върху едно невероятно красиво растение, наречено бугенвилия, което привлича окото с ярко обагрените прицветници на цветовете си – розови, лилави, червени, и сред най-често жълто-кафявия цвят на пейзажа край пътищата радва и привлича туристите. 

Най-вълнуващият ден в Израел определено бе вторият - ден, прекаран в непрекъснато движение и изпълнен с много и най-различни емоции. С групата го започнахме с посещение на Божи гроб, последва среща с Патриарх Теофил, след което ходихме в Парламента (Кнесет), Музея на Холокоста Яд Вашем и до Стената на плача, приключвайки деня с пътешествие през пустинята до Мъртво море - най-ниската точка на сушата. Най-незабравим за мен ще остане музеят – излязох от него шокирана, разтреперана, неизразимо тъжна и с една мисъл в главата: ,,Как може понякога човек да бъде такъв звяр, толкова безчувствен и жесток???” Музеят сякаш отвори очите ми, научи ме да бъда още по-толерантна и сърдечна отпреди и ако някога пак имам възможността да посетя Израел, несъмнено ще се отбия отново в музея, има още много да бъде видяно и чуто там. Впечатлена съм много и от светите места в Йерусалим, които посетихме – Божи гроб и Стената на плача вдъхват едновременно чувство на страхопочитание и спокойствие, удивително е да осъзнаеш пред колко дълголетна история се изправяш там. Разбирам напълно защо толкова хора по света мечтаят един ден да ги видят.

Последната ни дестинация преди полета ни обратно, бе Кибуц Наан – едно от характерните само за Израел села - ,,кибуци”, напомнящо комуна, където хората се опитват да живеят в мир, хармония и спокойствие и престъпност почти няма – този техен стремеж е достоен за уважение. 

Израел е една наистина интересна и различна държава. Последователите на три световни религии населяват градовете, евреите пазят жив спомена за убитите безмилостно техни предци през Втората световна война, жените участват наравно с мъжете в армията, нарушаването на законите се наказва строго, учителите се отнасят с грижа, уважение и обич по един приятелски начин към учениците си...Невъзможно е да изразя с думи колко съм щастлива, че имах възможността да посетя Израел, прекрасни спомени и нови приятели останаха след това пътуване, завърнах се променена, вълнението от преживяното не ме напускаше доста време след това. Има още много впечатляващи места в тази държава, които бих искала да видя и затова силно се надявам един ден отново да имам възможността да отида там. 
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

КАК ДОНКА ОТКРИ УНИКАЛНАТА ПО СВОЕМУ СТРАНА ИЗРАЕЛ

Последно видео

Последно аудио

Прочети още

 
Култура ON-AIR се финансира от програма Култура на Община Габрово.
Проектът се реализира от фондация Граждански форум.