KulturaBg - logo

Св. Антон и Св. Атанас вадят желязото с голи ръце от огъня

На снимката: Освещаване занаятчийското знаме на ножарите от с.Нова махала, Габровско – 1924 г. Знамето е синьо на него е изобразена наковалня и написано: „ножаро-железарско сдружение – с.Нова махала”.

Днес, 17 януари, е Антоновден. Св. Антон е по-голям брат на Св. Атанас и е заповденик на чумата, шарката и заразите. За да бъдат омилостивени тези болести, раздават се пресни питки, намазани с мед и маджун. Според народните представи Антон и Атанас са братя ковачи, затова празниците им са един след друг – на 17 и 18 януари. Разказва се, че вадят желязото с голи ръце.
 
Майсторът ножар Данаил Иванов, работил за музей „Етър“ в продължение на 22 години – от 1969 до 1991, разказва легенда за Св. Атанас, смятан за покровител на практикуващите този занаят майстори.
 
Обикаляйки  да проповядва християнството, светецът замръкнал в едно село. Всички спели, само ковачът още работил. Светията го помолил за подслон. Ковачът го приел и го нагостил. Рано сутринта отново започнал работата си. Свети Атанас останал много доволен от гостопри­eмството и пожелал да го благослови. Взел от огнището сгурия, замахнал да я хвърли и казал: до където стигне тя, всичката земя да бъде на ковача. Но за лош късмет си ударил ръката в наковалнята и сгурията паднала до нея. Не било писано ковачът да богатее от земя, затова пък завинаги трябвало да изхранва челядта си чрез наковалнята и чука.

 
Разказът на майстор Данаил Иванов е записан от Пенка Колева, докато работи като уредник в „Етър“ и е част от съхраненото в музея наследство.
 
Друга легенда разказва, как един ден Антон, както си ковял пред работилницата видял едно спящо куче с кръстосани лапи и така измислил клещите. От тогава ковашкият занаят станал значително по-лек. Денят, посветен на Свети Атанас, бележи средата на зимата и времето вече отива към лято.

Прочети още