18.11.2019г. | 23:06ч.
140 години кметско/общинско управление в Габрово

Само преди няколко седмици бяха избрани органите за общинско самоуправление в България през следващия мандат, който в настоящата ситуация е за период от четири години. Главният уредник на Регионален исторически музей – Габрово Иван Постомпиров припомня историята на кметската и общинска власти, която датира от средата на 70-те години на ХІХ век.

Площад „1 май 1876 г.“. Зад Часовниковата кула, в дясно, е новата сградата на общината, след 1928 г. 

„След освобождаването на Габрово от руските войски през юли 1877 г., в града се формира гражданско управление – временен управителен комитет с председател Райчо М. Каролев. По-късно е избран постоянен градски управителен съвет с председател Теофил Георгиев, заменен след няколко дни от Станчо П. Цонев, а секретар е Васил Хр. Дюстабанов. По време на Руско-турската освободителна война градският съвет се грижи за осигуряване тила на руската армия. От септември 1879 г., с указ на княз Александър І Габровският управителен съвет е преименуван в кметство. За пръв кмет е назначен Димитър Ц. Мичковец, а за помощник-кмет – Янко Арнаудов. Налага се принципът на местното самоуправление, залегнал в Търновската конституция, за участие на народа в управлението на общината.
 
Според Законът за градските общини от 1886 г., избирането на кмета и неговите помощници става от общинския съвет. Габровската градска община се състои от общински съвет и общинско управление, включващо кмета и помощник-кметовете. До началото на 20-те години на ХХ в. в Габрово се избира по един помощник-кмет, въпреки че населението на общината постоянно нараства. При политически кризи, общинският съвет в града е разтурван неколкократно, а общината е управлявана от временни тричленни комисии, назначавани от окръжния управител до провеждането на нови избори.
 
Снимки на Дечковата къща, в която се помещава Габровското градско общинско управление до 1928 г., когато се мести в нова сграда, след което там са настанени Общинския съд и Габровската градска лечебница. [1925, 1930 г.]

След военният преврат на 19 май 1934 г., правителството на Кимон Георгиев премахва изборността на общинските съвети и ръководството на общината преминава в ръцете на т.нар. „постоянно присъствие“. Изборността е заменена с назначаване на кмета от централната власт по предложение на областния директор. През 1937 г. изборността на общинските съветници е възстановена. Създава се „засилена общинска управа”, която решава всички въпроси от стопански и административен характер. В Габровският общински съвет се включват представители на: Общото занаятчийско сдружение, Общото търговско сдружение, местните кооперации, околийския лекар, околийския лесничей и секретаря на общинския съвет. След политическата промяна на 9 септ. 1944 г. общинската автономия не се възстановява.
 
В първите години след създаването си, Габровското общинско управление решава въпроси, свързани с осигуряване на реда в града, подпомага бедни и пострадали от войната, регулира цените и осигурява снабдяването на населението. Постепенно дейността му се разширява: планиране и благоустройство на града, водоснабдяване, канализация, осветление, павиране на улици и площади, контрол върху частни и обществени строежи, здравеопазване, образование, подпомагане на културата и др. Общината не получава никакви средства от държавата и дейностите изцяло зависят от собствените ѝ приходи, формиращи оскъдни бюджети. Поради постоянния недостиг на средства, периодично се сключват заеми за по-значителните благоустройствени проекти, дори за заплатите на учителите. Общината поддържа малобройна администрация, само за най-важните си функции.
 
Първите градоустройствени планове на Габрово са изработени през 80-те години на ХІХ в., а през 1905 г. е приет първият общ регулационен план. През 30-те и началото на 40-те години Габровското общинско управление работи за превръщането на Габрово в съвременен европейски град – подготвят се общ благоустройствен и подробен улично-регулационен планове. За изработването им е поканен проф. Адолф Мусман от Дрезден – известен архитект и урбанист, изработил градоустройствения план на София. Поради хода на Втората световна война планът остава недовършен.
 
През 20-те години кметът Илия Кожухаров поема инициативата за изграждане на модерно водоснабдяване едновременно с прокарване на канализация в Габрово, което до средата на 40-те години на ХХ в. е до голяма степен осъществено.
 
Въпросът за електрификацията на града се поставя в общинския съвет за първи път през 1906 г. Осветлението и електрифицирането на Габрово се извършва единствено от частни предприемачи до 1927 г., когато е пусната дизеловата електроцентрала на Синдикат “Грамадата”. Това решава временно въпроса за електроснабдяването на града и разрастващата се промишленост.
 
Снимка на официалните лица при откриването на Покрития пазар (Халите) в Габрово сред които кмета Илия Кожухаров, помощник-кмета Стефан Добрев и др. Габрово. 27 окт. 1928 г.

За нуждите на градското население, Габровската община създава няколко общински предприятия  – градска баня, общинска аптека, покрит пазар (хали), общинска кланица и др.
 
От края на ХІХ в. общинското управление води усилена борба за свързване на Габрово с националната жп мрежа, но това не е по нейните сили. Едва през 1912 г. се изгражда жп линията до с. Царева ливада. През 1936 г. се полага началото на градската автобусна служба, която се осъществява от частно предприятие.
 
До 40-те години на ХХ в. Габровската община успява да изгради седем училища, от които две прогимназии и едно професионално - Техническото училище „Д-р Н. Василияди”. Осигурени са сгради за Държавно земеделско и Допълнително занаятчийско училища. От завещанията на видни габровски граждани се създават фондове, които осигуряват част от средствата за образование.
 
С помощта на общината и с дарения на габровци в периода 1912-1922 г. е изградена новата сграда на читалище “Априлов-Палаузов”, която дълго време е една от най-големите и представителни в града.
 
Общината отчуждава и предоставя на държавата терени за изграждане на Държавна болница, Телеграфо-пощенска станция, Съдебна палата, Околийско управление с полицейски участък, Трудова палата (дн. Консултативна поликлиника), Ветеринарна лечебница и др.
 
Здравната политика включва финансирането на амбулатория, градски лекар, фелдшери, санитари, акушерки, училищни и фабрични лекари и др. Значителна роля в борбата с различните болести и опазване здравето на габровци имат градските (общински) лекари. Поддържа се единствено градска амбулатория, тъй като проекта за построяване на общинска болница в Габрово остава неосъществен. От 1931 г. в Габрово започва да работи общинска аптека.
 
Съществено място в дейността на Габровската община заема социалната политика - тя регулира цените на стоките от първа необходимост и взема мерки срещу спекулата и черната борса, създава Бюро за прехрана, снабдява бедните граждани с евтин хляб. На бездомни габровски жители се предоставят парцели за жилища на по-ниски цени. Общината съдейства на дарители в полза на различни социални дейности, като се заема с разпределянето на постъпилите средства и осъществяване на благотворителните начинания. С помощ от общината се издържа ежегодна лятна детска морска колония. От 1936 г. дейност развива Общинския комитет за обществено подпомагане по откриване на безплатни трапезарии, летовища, лагери и летни детски игрища, дневни детски домове и др.
 
Габровската община подпомага развитието на спорта със съзнанието за неговото значение за здравето на гражданите. Ежегодно в своите бюджети общината заделя известни средства за подпомагане на Габровското колоездачно дружество “Янтра”, Гимнастическо дружество “Юнак”, Ловно дружество “Сокол” и др. Определят се терени за спортно игрище (стадион), стрелбище, колодрум, лятна къпалня, паркове за отдих и др. През 1939 г. е учреден ежегоден спортен турнир за Купата “Габровска община”.
 
След 9 септ. 1944 г. общинското управление променя своите функции и структура, кметската институция се обезличава. Според приетият през 1948 г. закон, народните съвети се определят като органи на държавната власт и окончателно губят своята автономия.

Последно видео

Последно аудио

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ГАБРОВО
Автор: РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ГАБРОВО

Брой публикации: 64 аудио, 8 видео, 112 новини

Виж всички публикации на автора »

Прочети още

 
Култура ON-AIR се финансира от програма Култура на Община Габрово.
Проектът се реализира от фондация Граждански форум.